"Борбата на паметта срещу забравата е борба срещу властта. Същността на социалните борби се изправя срещу държавата, отвъд желанието на статистиката да изкривява тяхното значение и да отрича тяхното съществуване, развивано търпеливо: много пъти те са яростни и опозиционни, разнородни и безкомпромисни, давайки отражение през вековете на непрекъснатата борба на вродения човешки стремеж към свобода, срещу всяка форма на експлоатация и принуда. Социалните борби никога не са спирали и продължават да разочароват всички тези, които искат да изопачат човешката природата и да наложат някаква форма на власт и тирания. Без значение какви маски носеха те до момента, тяхната същност е една. Терор, подтискане, насилствени репресии срещу човешките стремежи. Но те никога не са били способни да постигнат пълно социално съгласие с техните планове. Бунтове, понастоящем навсякъде по нашата планета, възпрепятстват тези планове и демонстрират същината на човешкото съществуване. Властимащите пристъпиха към действия, приканващи към смирение, създавайки закони, правила, норми, рамки на поведение подтискащи съзидателността на свободния човек, експлоатирайки и изсмуквайки нашата енергия, за да узаконяват надмощието си, разрушавайки нашата хармонична връзка с природата. Те продължават да извършват своите престъпления против хората, чрез още по-кошмарни кроежи, (контрол над всяка форма на живот, или "живот" ако предпочитате в обществото, през използването на технологични чудовища и усилията да омайват и промиват същината на човешкото съществуване и да го превръщат в поддатлива глина). Това допринася за обезсилването и отчуждаването, създадени от медията, стерилизираните и изкривени познания, преподавани в училищата навсякъде, медията служеща за пропаганда срещу семейството и просперитета, отдалечавайки хората от това, което те наистина трябва да знаят, заедно с цялото предаване на безполезна информация, увещавайки хората да бъдат доволни, оцеляващи от платено робство и консумиращи стоки и зрелища.Това, което те кръщават като история са едни от най-големите лъжи, които систематично скриват бунтовете и моментите на свобода и неподчинение, представяйки всичко което се е случило до момента като следствие на компромиси, политика и дипломация." - преведено от листовка, издадена през септември 2001г. от гръцката анархистка група, "Обратно на улиците". Вероятно няма да бъркате ако казвате, че гръцкото анархистко движение е едно от най-радикалните в целия свят, сравнено с многото други регионални движения, (включително и тук в САЩ) изглеждащи почти либерални и реформаторски. В това има истина поради няколко причини: първо, думата "анархист" е гръцка дума, и действително, желанието за истинска свобода изглежда дълбоко, дълбоко е проникнало в кръвта на този народ. Гърция също е родното място на "демокрацията" и съвременната държава, които са исторически доказано две от най-ефективните форми на социален контрол измисляни някога. Освен това, корените на монолитната технототалност, която ние наричаме западна цивилизация могат да бъдат проследени обратно до Гърция, така че движенията на силна съпротива, които щяха да се зародят там, за да поддържат хармоничното равновесие на природната сила (хаоса) само изглеждат естествени. Общата политическа атмосфера в Гърция, както и на повечето европейски страни, е доста по-различна от тази в САЩ.
Някои хора ще погледнат на вас недоверчиво за възприемането ви на анархизма. Това не значи, че те трябва да се съгласят. Гърците демонстрират много политически влияния, включвайки анархисти, теократи, сталинисти, социалдемократи и фашисти. Това е така, защото социалната апатия и егоцентричния индивидуализъм, които са толкова проникващи в нашата собствена култура на "анти-културата", е нещо много по-рядко срещано в Гърция, където от вас се очаква да избирате позиция и да имате някаква политическа идентичност. Управляващите в Гърция са добре осведомени за анархизма и той е разглеждан като много реална заплаха за тяхната власт. Движението в Гърция днес е най-силно в Атина и Солун, където е центрирано около добре поддържани скуотнати здания, използвани като социални центрове, един в Солун, и три в Атина (разбира се, доста е обобщено, казвайки, че движението е центрирано около тези физически местоположения: Те просто служат като важни организационни центрове. Ако движението беше наистина толкова централизирано, вече щеше да бъде не-съществуващо). Три алтернативни радиостанции в момента оперират в Атина, и очевидно доста добре. Да се намери анархистка литературата в Гърция е лесно. Книги и брошури от исторически за анархизма писатели, (Кропоткин, Беркман, Малатеста) са отпечатани от многото независими малки печатници в Гърция и разпространявани от улични продавачи в цялата страна. И накрая, има голямо разнообразие от анархистки и квази-анархистки вестници. Ето някои: “Exe’yersi” (Възстание) - месечен анархо-синдикалистки таблоид, който подкрепя про-революционната борба. “Ekto’s No’m” (Извън Закона) е по-разноороден анархистки месечник от Солун. “Алфа” е отдавна излизащ седмичен анархистки вестник и " Pirate’s tis Imiseli’nu " (Пиратите на полумесеца) - повлияно от ситиционалистите месечно списание, (творбите на ситиционалистите, и по-специално на Ги Дибор, са доста популярни в социалистките и анархистки кръгове в Гърция. След самоубийството му през декември 1994г., "Адио, Ги Дибор" е изписано със спрей в цяла Атина). Ударението на борбата в Гърция определено пада върху класовата или социалната война, но има и нарастващо припознаване на технологията и цивилизацията като инструменти на класовото подтисничество. Исторически, гръцките анархисти имат свой апогей по време на съпротивата срещу германската окупация през Втората световна война. Хиляди анархисти са били членове на левичарската коалиция EAM-ELAS (Национална народна армия за освобождение), които бяха базирани главно около по-големите градове.
Германците никога не са били способни да контролират реално вътрешната част на Гърция, и са били доволни просто да опазят трасето за доставки към войските в Северна Африка. EAM/ELAS имат някои забележителни военни победи при разрушаване му, най-прочутата от които е взривяването на железопътния виадуктна при Gorgopo’tamos. Движението което започва да се развива през 70-те, продължавайки до наши дни, е силно повлияно едновременно от германския и италиански автономизъм, без да имаме предвид въоръжената, обвита в мистика борба на групата Бадер-Майнхоф и Въоръжени ядра в Западна Германия, това влияние намира форма в бунта от 1973г. срещу военната хунта управляваща Гърция тогава. Анархистките нападателни групи, оформени в Атина в средата на 80-те, се специализират в опожаряването на полицейски коли. На 17-ти ноември, 1985г., когато полицейските сили за борба с масовите безредици преследват анархисти към традиционното им укрепления около площад “Екзархия”, яростната битка около мястото завършва със стрелба на ченгетата в гърба на 15 годишния анархист, Михалис Калцас. Това дава искрата за продължаване на борбата и окупацията на Университета по химия, след това и на Политехническия, и води до бунтове и демонстрации в много други градове. Започва нова вълна на репресии: анархисти са задържани и брутално бити, извършени са много обиски на къщи, всеки който изглежда "различно" е насилствено задържан от полицията по време на големите хайки по улиците. Това води до появата на въоръжени групи от анархисти, които осъществяват редица грабежи на банки и въоръжени конфронтации с полицейските сили. Например, “Група за борба с държавата” застрелва обществения прокурор на Атина, като отмъщение за тежките присъди срещу анархисти. В последваща престрелка с полицейските сили през май 1985г., в която загиват три ченгета, е убит анархиста Христос Тсотосовис. От самото начало 1998г. е огнена година за гръцката държава, с около 70 палежа, дело на различни анархистки групи. Редица събития, като арестът на Никос Мазиотис и решения на правителството засягащи икономиката, трудовия и образователния сектор, предоставят база за много огнени нощи. "Коктейлните партита" започват скоро след утрото на 13- ти януари, когато 27 годишния анархист Никос Мазиотис, е задържан в своя дом близо до Атина. Три пистолета, десет килограма експлозиви, детонатори и патрони са намерени в тази къща. В други нападения в още девет къщи в Атина, са задържани други 15 човека. Цялата операция на полицията е представена като мащабен удар върху гръцките въоръжени групи, като Мазиотис първоначално е свързан с "Борбата на революционния народ", въоръжена група с дълга история на бомбени атаки и убийства, които не са активни от 1995г., и новата "Въоръжено партизанско обединение ", група твърдяща, че носи отговорност за няколко атентата осъществени предишните две години. Опита за атентат за който се смята, че Мазиотис е обвинен, е този пред Министерството на промишлеността и развитието, станал на 6-ти декември, 1997г. Бомбата, която е поставена пред входа на зданието, не избухва защото е погрешно сглобена. Полицейските разследвания намерили отпечатъка на Мазиотис върху бомбата. Група, наричаща себе си "Градски партизани-анархисти",заявяват, че те носят отговорност за това действие, в поддръжка на селяните от Халкидики, северна Гърция, които се противопоставят на инсталацията на преработвателна линия за злато, притежание на TVX Gold (мултинационална корпорация), близо до техните села. След намиране отпечатъка на Мазиотис, полицията го поставя под наблюдение, с надежда за намиране на повече инкриминирани вече свидетели. Те решават да направят арестите три дни след двете бомбени атаки против даначно бюро и център за обработка на данни на Министерството на финансите. На 13-ти февруари, обширно изявление на Мазиотис е публикувано в гръцки всекидневник, където той обявява: "Аз съм анархист и целта ми е пълното премахване на държавата и капиталистическия режим и неговото заменяне от анти-авторитарни комуни. Единственото обвинение което аз ще приема, е това в подривна дейност, което е чест за мен. Ако свободата е престъпление в очите на моите врагове, тогава да, аз се съгласявам, че съм престъпник." После той продължава нататък, за да изясни разликата между трите вида политическо насилие: държавния тероризъм (най-масовия и добре организиран), революционния тероризъм (възприет от марксистки и сталинистки групи, които възпроизвеждат в тяхната организация структурите на държавата), и освободителното насилие. Действия за солидарност с Никос Мазиотис започват почти незабавно след неговия арест. На 27-ми януари, група назоваваща себе си "Революционна война", изгаря две коли собственост на Министерството на обществените работи. "Свобода за Никос Мазиотис и всички заложници държани от държавата", казват те в телефонно обаждане до атински вестник. Два дни по-късно, "Подпалвачи по съвест " поемат отговорността за изгарянето на 40 коли между 6-ти юни и 25-ти януари. Те посочват, че подпалват само избрани обекти принадлежащи на ченгета, големи компании, дипломати, и т.н. Съобщението завършва с думите: "Омраза-Насилие-Отмъщение. Извършете вашия акт на съпротива чрез насилие. Мир в Егейското море, война във всяко предградие. Свобода за Н. Мазиотис, С. Даперголас, Р. Каларемас, Г. Вясопулос и всички затворници. Революционни поздрави до всички бунтари.” Също и през 1998г., стратегията на опожаряване на коли на чужди политици, дипломати и други слуги на държавата, започва да придобива популярност сред анархистите бунтари. Това започва на 25-ти януари, когато две коли собственост на италианското посолство в Атина са изгорени. През март, "Анархистки патрул по пътищата" поема отговорност за палежа на две коли принадлежещи на “Градоустройство и публични работи”. До края на годината, над двеста коли са изгорени чрез подобни атаки. Този метод на действие продължава и до ден днешен в Гърция. Покрай продължаващите бунтове и конфронтациите при демонстрации (особено при протестите срещу Клинтън през 1999г.), когато банки, министерства, авто представителства и луксозни хотели са замеряни с камъни и подпалени, дело на 30 въоръжени анархистки групи около и в Атина.
Гръцкото анархистко движение не се колебае да се конфронтира с властта, и не губи време в атакуване на несъществени, косвени източници на тирания. Вместо това, най-обикновено е атакувана собственост на държавата, министерствата, даначни офиси, разнообразни структури на военната машина, банки, луксозни коли принадлежащи на чиновници и представители на управляващата класа. Всъщност, вие може да кажете, че палежите на банки, луксозни коли и други символи на буржоазния упадък са станали забавно развлечение за анархистите в Гърция. Една критика, която се отправя гласно относно движението в Гърция (от някой който е живял известно време там), е че войнствеността и интензивността на борбата там води до много преждевременно “прегаряне”, и следователно демографския обхват на движението там – във възрастови рамки общо взето е 17-25 години. Но това може би е добре, защото държи съпротивата гъвкава и жива, методите остават смели и дързки и движението остава изпълнено с настойчивост, гняв и младежка чистота в едно истинско въстание. Трябва много да се учим от положението в Гърция, но жизненоважно е ние да не изоставяме нашите мечти, увлечени от смелите действия на гръцките приятели. По-скоро, трябва да започваме да използваме техните тактики и стратегии тук, в истинското сърце на звяра, където определено трябва да засилваме нашата съпротива. Стига анализи, да продължим с неотдавнашните действия ...
Препечатано по-долу е само малка извадка на някои от действията, случили се в Гърция през 2001г. Далече от изчерпателност, толкова къс списък трябва да даде на нашите читатели добра представа как анархистката революция се води в Гърция.
4 април, 2001г.: автоматичните банкомати в клоновете на ABN AMBROBANK и HSBC в Холаргос са в пламъци. Отговорността е поета от групата “Anarhikes Omades Epithesis” (Анархистки нападателни групи), които казват палежите да се тълкуват като "приветствие до конференцията спонсорирана от “Еconomist” и посещението на Буш в Атина."
22-23 юли, 2001г.: Шест отделни атаки с палеж в Гърция през този период, всички в солидарност с убития италиански анархист Карло Джулиани: при “Екзархия”, (центъра на Атина) четири луксозни коли принадлежащи на телефонната компанията са оставени в пламъци. В “Галатси” (предградие на Атина), кола на италианското посолство е в пламъци. В “A. Параскеви”, (предградие на Атина), офис на Фиат е в пламъци. Също и офис на Алфа Ромео в същия район. Отговорността е поета, в обаждане до вестник, от групата “Pagosmiopieplemeni Antistasi” " (Глобална Съпротива), те казват: "почит към загиналите в Геноа, солидарност с борбата." В допълнение към тези действия, входа към главните офиси на ПАСОК (управляващата партия) в Атина е подпален. Отговорността е поета по-късно от групата “Omada Anarchikon” (Група анархисти), казвайки "това е начина по който ние реагираме на убийството на Карло Джулиани.”
25 юли, 2001г.: клоновете на Алфа Банк в Петралонаса са в огън. Никоя група не поема отговорност за това действие. Същата нощ, в град Волос, е направен опит за палеж срещу клоновете на Търговска банка. Отговорност за този предприет палеж е поета от групата “Autonomous Action” (Автономно действие) те казват: “борбата срещу държавата във всяка форма продължава, ченгетата са обвинените в Геноа.”
27 юли, 2001г.: входа към офисите на ПАСОК в Кукаки е подпален. Никой не поема отговорност за това действие.
17 ноември, 2001г.: Анархисти маршируват в памет на жертвите на военната хунта:
В Атина: сблъсъците между полицията и анархистите манифестанти са последвани от марш пред посолството на САЩ, за отбелязване годишнината на студентските бунтове от 1973г. помогнали за свалянето на военните от власт. на Гърция Около 10000 човека участват в годишния марш за почит към студентите убити в въстанието от 1973 което завършило с поражението на военната хунта следващата година. 23 човека загиват и стотици са ранени когато танкове и войници атакуват Политехническия Университет. Точния брой на убитите никога не е установен точно и някои източници твърдят, че са много повече. Похода тази година е воден от гръцката комунистическа партия, но бива бързо оглавен от местни анархистки групи, които хвърлят камъни и дървени кубчета по стотичите ченгета стоящи пред посолството на САЩ. Манифестанти изгарят американски флаг и издигат лозунги срещу американските действия в Афганистан. Посолството е във фокусът на марша заради поддръжката на хунтата, след като тя взима властта през 1967г. В подобен марш в Солун групи нападат банки и правителствени здания.
1-12 януари, 2002г.: големи демонстрации на анархисти разтърсват Политехниката в Атина, анархисти организират демонстрация. Целта е да бъде даден отпор срещу новите анти-"терористични" закони, репресии, войната в Афганистан. Анархисти и други радикали маршируват с транспаранти гласящи: "Демонстрация на съпротива и солидарност", "Против ограбването на нашите животи-солидарност с бунтът в Аржентина", "Ние всички сме чужденци и преподадени" и "Ченгета-свини-убийци". Около 300 човека участвуват през първия ден от протестите. На следващия ден около 800 души се събират пред Политехниката с лозунг гласящ: "Където съществува власт и сигурността отсъства-там мирише на човешко месо и съботаж на социалното съгласие". Поради засиленото присъствие на полицейски сили манифестантите избират да носят екипировка за самоотбрана докато маршируват около училището пеещи за класова война, солидарност със социалния бунт в Аржентина, солидарност с емигрантите и срещу репресиите на държавата. Демонстрацията свършва мирно при входа на Политехниката. В полунощ, анонимни радикали, въоръжени с камъни и коктейли Молотов, нападат полицейски микробус близо до главните офиси на ПАСОК. Същата нощ в Солун, маскирани активисти хвърлят Молотов по банка. Green Anarchy #8 / www.greenanarchy.org
Препоръчителна литература:
Кратка история на анархизма в Гърция (1848 - 1973)
Plotino Rhodakanaty: The Actions Of A Greek Anarchist In
брошура за живота на Плотино Родаканати, гръцки анархист, учен и революционер, силно повлиян от Фурие и Прудон, който спомага за създаването на мексиканското анархистко движение през 1861г.
A-News: публикувано в Гърция, брощура отразяваща текущите преки действия и съпротивата в Гърция. Копия могат да се поръчат на адрес:
A-News c/o Anarchist Intervention
превод LGB
No comments:
Post a Comment