2009.....Action!...

Ако съществува един призив, който трябва да изпишем върху знамето на нашия бунт; ако има едно възклицание на ярост и пробуждане, което трябва да изкрещим в пространството; ако има една кристална фраза, която трябва звънко да изковем върху наковалнята на най-суровата действителност, то в тези мрачни дни, тя единствено може да бъде: Действие! Вълната на международната реакция се надига със замайваща скорост. Тя заплашва да удави всички наши защитни сили пред болестта капитализъм.

Тази мрачна и кървава реакция, цинична и убийствена, садистична и покварена, започна атака с ясната представа за нашите цели, които тя трябва да стъпче, да унищожи, за да изличи и убие всяка клетка на съживлението. Навсякъде около нас, виждаме само блещукането на щиковете, огъня на пушките, затвори, широко отварящи се, за да ни погълнат и заровят живи, терорът заливащ всичко наоколо, кланета извършвани дори в най-отдалечените кътчета, нарушаване на човешки права, цинично хвърляни в лицето на всеки ... накратко, ние сме обградени от най-ужасна разруха и тирания.

Разбърквайки човешкия дух, бунтувайки се в този тъмен час, отмъщавайки за тези, които бяха смачкани под товара на варварството и буржоазната тирания ... това трябва да бъде дълг на всеки революционер, днес, утре, завинаги. Ние имаме на разположение хиляди оръжия, по-мощни от тези на пасивността, оръжия, които поставят магията и интелектът на индивида на наше разположение, ние просто трябва да се превъоръжим с изтънчена предпазливост, и всички предпазни мерки, да не се доверяваме дори на нашите собствени майки преди да постигнем нашата цел - Социална Революция.

Ние можем – и искаме - да смачкаме техните правила под мощния боздуган на нашия справедлив гняв, лавината на нашето въстание ще разбива и преобръща техния свят. Времето настъпи ... днес! Позволяваме си да се изправим яростно против всички стени на тиранията. Чрез нашите оръжия за защита, нека да изпишем "Действие!" на всички защитни валове на Държавата. Нека да оформим и влеем в кръвтта и във всяка наша фибра новото бунтовническо съзнание, което да поведе нашето достойнство. Със силата на цялото наше същество, нека да вдигнем факела на вярата, светлината на идеала и революционните добродетели, които за нашето движение бяха и винаги ще бъдат нашите най-големи надежди.

Да действаме! Да отмъстим за поробените, да освобождаваме тези, които са заплашени от всяка тирания ... и нека носим в съзнаниета си мисълта, че само чрез една дума може наистина да отдадем почит към падналите, към мъчениците, героите, и към нашия идеал ..думата е: Действие!

Северино Ди Джовани 1930

(от Green Anarchy #9, 2002)

Potior Visa est Periculosa Libertas Quieto Servitio

Много коледно настроение ви пожелава колажист Black Brother

Копирай и не спирай!

Елате в Гърция, вашите деца вече са тук.

Знанието е оръжие - да се въоръжим!

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА АНАРХИЗМА

За нас би било невъзможно в такъв кратък текст да ви предадем множеството идеи, които анархизмът въплъщава.

Анархизмът е ново явление, нали?

Не. Идеята, че обикновените хора, подтиснатите, експлоатираните, не само са способни, но и имат правото да организират своя живот, е идея, стара като света. Това, което прави човек анархист е неговата решителност да отстоява този принцип в работата, която върши, във връзките, които има и в идеите, които защитава. Анархистите работят на принципа, че трябва да се борят за това, което позволява на повече хора да контролират собствения си живот.

Днес четох във вестника, че анархистите са терористи. Вярно ли е?

Ни най-малко. Всъщност анархистите са изцяло против ВСИЧКИ форми на тероризма, тъй като тероризма е безразборната употреба на насилие за сплашването и всяването на страх не само във “властите”, но и в обикновените хора, цивилните. Тероризмът е “принуда” в най-бруталния смисъл на думата, което е напълно анти-анархистично, тъй като анархистите са против всички форми на принуда, освен ако не е абсолютно задължителна, неизбежна.

Вярват ли анархистите в насилието?

Не, макар, че повечето анархисти вярват, че единственото оправдано насилие е насилието, което се използва в защита на личното или общественото тяло, например, против полицейски изстъпления. Анархистите рядко вярват, че насилието трябва да се използва като офанзивна мярка. Анархистите също така са против насилието, което се случва на срещи и протести... тъй като подобно насилие се упражнява от ПОЛИЦИЯТА.

Анархията цели хаос и безпорядък, нали?

Грешка. Така корпоративните медии и полицията искат да опишат анархизма. Но всъщност анархистите вярват в организацията и “реда” не по-малко от останалите групи, просто ние вярваме в РАЗЛИЧЕН ВИД организация (и не обичаме да използваме термина “ред”, за да я опишем), която върви отдолу нагоре и е егалитарна и прозрачна.

Гласуват ли анархистите?

И да, и не. Много анархисти гласуват, тъй като упражняват индивидуалната си природа. Но повечето анархисти отричат важността на това да изхабиш голямо количество енергия за избирането на даден кандидат на длъжност, която му дава власт над обикновените хора, това е контра-продуктивно, когато човек иска да покаже, чрез образование и примери, възможността хората сами да управляват живота си, колективно, без нужда от бюрократи и политици.

Анархистите нямат лидери и са против идеята за лидерство като цяло?

Не точно. Повечето анархисти не вярват, че не трябва да има лидери, а че ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ЛИДЕРИ, поне на теория. На практика, всички имаме шанс да се пробваме за ролята на “водачи”, например да учредим събрание, да говорим на пресконференция и т. н. По-формално, мнозина анархисти вярват, че лидерството трябва да се води до основата, от която произтича “властта” му.

Повечето анархисти са тесногръди и не участват в истинските борби за еманципация и освобождение?

Очевидно погрешно. Анархистите участват във всякакви видове движения и борби, от правата на бежанците през отменянето на затворите, през кампаниите за честна международна търговия, до опозицията против войните, като например бойкотират магазини, където се продават играчки-войници с пистолети.

Анархистите революционери ли са?

Да. Повечето анархисти вярват и се борят за социална революция, която да надмогне всички йерархии, не само подтисническата власт. Социалните взаимоотношения, продиктувани от капитализма, расизма и сексизма трябва да бъдат надвити и тогава ще се появи свят на безкрайните възможности (в пространството, открито от новата свобода).

Анархистите против технологията и индустрията ли са?

Очевидно не, щом тази статия е писана на компютър. Анархистите са първата политическа тенденция, която използва интернет като организационен инструмент за глобални демонстрации. Много анархисти вярват, че принципите на анархо-синдикализма са най-логичният начин за организиране на напреднала индустриална система като тази, която съществува в “свръхразвития” свят.

Анархистите анти-религиозни ли са?

Не съвсем. Много анархисти водят духовен живот, и вътре, и извън анархисткото “движение”. Ние също вярваме, но не в богове. Вярваме в добротата на хората, вместо в мита за “първородния грях”, който твърди, че сме родени зли и трябва – чрез някакъв мъжки или женски образ – да станем “просветлени”. Църквата е институция като всички останали, които притежават и упражняват власт над хората, и затова ние сме твърдо против нея.

За по-подробен текст: http://www.anarco-nyc.net/

Гърция, декември 2008 - едно ново начало, което надхвърля човешката воля за Свобода!

• Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието. Аристотел
• Приятелят на всички е ничий приятел. Ариситотел
• Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини. Аристотел
• Достойнството на силата е в яснотата. Аристотел
• Живота изисква движение. Аристотел
• Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. Аристотел
• Мъдростта е най-точната наука. Аристотел
• Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир. Аристотел
• Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие. Аристотел
• О, приятели мои! На света няма приятели! Аристотел
• Познанието започва от почудата. Аристотел
• Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността. Аристотел
• Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите. Аристотел
• Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното. Аристотел
• Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Аристотел
• Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага. Аристотел

Посвещавам тези колажи на всички, които са на предните линии. Това е война, война за Бъдещето и тя тепърва започва. Големите битки предстоят, огньовете, които ще озарят сивото небе над мегаполисите още не са се разгорели.....но вече имаме искрата на гнева. Както пеят Чумбауамба - "Нищо не изгаря от само себе си, всеки пожар има нужда от малко помощ."

Давай Гърция, давай за всички нас, които идваме и ще ви следваме!

Голямото Пушене

колажист: Black Brother
Копирай и не спирай!

Поглед към анархисткото движение в Гърция

"Борбата на паметта срещу забравата е борба срещу властта. Същността на социалните борби се изправя срещу държавата, отвъд желанието на статистиката да изкривява тяхното значение и да отрича тяхното съществуване, развивано търпеливо: много пъти те са яростни и опозиционни, разнородни и безкомпромисни, давайки отражение през вековете на непрекъснатата борба на вродения човешки стремеж към свобода, срещу всяка форма на експлоатация и принуда. Социалните борби никога не са спирали и продължават да разочароват всички тези, които искат да изопачат човешката природата и да наложат някаква форма на власт и тирания. Без значение какви маски носеха те до момента, тяхната същност е една. Терор, подтискане, насилствени репресии срещу човешките стремежи. Но те никога не са били способни да постигнат пълно социално съгласие с техните планове. Бунтове, понастоящем навсякъде по нашата планета, възпрепятстват тези планове и демонстрират същината на човешкото съществуване. Властимащите пристъпиха към действия, приканващи към смирение, създавайки закони, правила, норми, рамки на поведение подтискащи съзидателността на свободния човек, експлоатирайки и изсмуквайки нашата енергия, за да узаконяват надмощието си, разрушавайки нашата хармонична връзка с природата. Те продължават да извършват своите престъпления против хората, чрез още по-кошмарни кроежи, (контрол над всяка форма на живот, или "живот" ако предпочитате в обществото, през използването на технологични чудовища и усилията да омайват и промиват същината на човешкото съществуване и да го превръщат в поддатлива глина). Това допринася за обезсилването и отчуждаването, създадени от медията, стерилизираните и изкривени познания, преподавани в училищата навсякъде, медията служеща за пропаганда срещу семейството и просперитета, отдалечавайки хората от това, което те наистина трябва да знаят, заедно с цялото предаване на безполезна информация, увещавайки хората да бъдат доволни, оцеляващи от платено робство и консумиращи стоки и зрелища.Това, което те кръщават като история са едни от най-големите лъжи, които систематично скриват бунтовете и моментите на свобода и неподчинение, представяйки всичко което се е случило до момента като следствие на компромиси, политика и дипломация." - преведено от листовка, издадена през септември 2001г. от гръцката анархистка група, "Обратно на улиците". Вероятно няма да бъркате ако казвате, че гръцкото анархистко движение е едно от най-радикалните в целия свят, сравнено с многото други регионални движения, (включително и тук в САЩ) изглеждащи почти либерални и реформаторски. В това има истина поради няколко причини: първо, думата "анархист" е гръцка дума, и действително, желанието за истинска свобода изглежда дълбоко, дълбоко е проникнало в кръвта на този народ. Гърция също е родното място на "демокрацията" и съвременната държава, които са исторически доказано две от най-ефективните форми на социален контрол измисляни някога. Освен това, корените на монолитната технототалност, която ние наричаме западна цивилизация могат да бъдат проследени обратно до Гърция, така че движенията на силна съпротива, които щяха да се зародят там, за да поддържат хармоничното равновесие на природната сила (хаоса) само изглеждат естествени. Общата политическа атмосфера в Гърция, както и на повечето европейски страни, е доста по-различна от тази в САЩ.

Някои хора ще погледнат на вас недоверчиво за възприемането ви на анархизма. Това не значи, че те трябва да се съгласят. Гърците демонстрират много политически влияния, включвайки анархисти, теократи, сталинисти, социалдемократи и фашисти. Това е така, защото социалната апатия и егоцентричния индивидуализъм, които са толкова проникващи в нашата собствена култура на "анти-културата", е нещо много по-рядко срещано в Гърция, където от вас се очаква да избирате позиция и да имате някаква политическа идентичност. Управляващите в Гърция са добре осведомени за анархизма и той е разглеждан като много реална заплаха за тяхната власт. Движението в Гърция днес е най-силно в Атина и Солун, където е центрирано около добре поддържани скуотнати здания, използвани като социални центрове, един в Солун, и три в Атина (разбира се, доста е обобщено, казвайки, че движението е центрирано около тези физически местоположения: Те просто служат като важни организационни центрове. Ако движението беше наистина толкова централизирано, вече щеше да бъде не-съществуващо). Три алтернативни радиостанции в момента оперират в Атина, и очевидно доста добре. Да се намери анархистка литературата в Гърция е лесно. Книги и брошури от исторически за анархизма писатели, (Кропоткин, Беркман, Малатеста) са отпечатани от многото независими малки печатници в Гърция и разпространявани от улични продавачи в цялата страна. И накрая, има голямо разнообразие от анархистки и квази-анархистки вестници. Ето някои: “Exe’yersi” (Възстание) - месечен анархо-синдикалистки таблоид, който подкрепя про-революционната борба. “Ekto’s No’m” (Извън Закона) е по-разноороден анархистки месечник от Солун. “Алфа” е отдавна излизащ седмичен анархистки вестник и " Pirate’s tis Imiseli’nu " (Пиратите на полумесеца) - повлияно от ситиционалистите месечно списание, (творбите на ситиционалистите, и по-специално на Ги Дибор, са доста популярни в социалистките и анархистки кръгове в Гърция. След самоубийството му през декември 1994г., "Адио, Ги Дибор" е изписано със спрей в цяла Атина). Ударението на борбата в Гърция определено пада върху класовата или социалната война, но има и нарастващо припознаване на технологията и цивилизацията като инструменти на класовото подтисничество. Исторически, гръцките анархисти имат свой апогей по време на съпротивата срещу германската окупация през Втората световна война. Хиляди анархисти са били членове на левичарската коалиция EAM-ELAS (Национална народна армия за освобождение), които бяха базирани главно около по-големите градове.

Германците никога не са били способни да контролират реално вътрешната част на Гърция, и са били доволни просто да опазят трасето за доставки към войските в Северна Африка. EAM/ELAS имат някои забележителни военни победи при разрушаване му, най-прочутата от които е взривяването на железопътния виадуктна при Gorgopo’tamos. Движението което започва да се развива през 70-те, продължавайки до наши дни, е силно повлияно едновременно от германския и италиански автономизъм, без да имаме предвид въоръжената, обвита в мистика борба на групата Бадер-Майнхоф и Въоръжени ядра в Западна Германия, това влияние намира форма в бунта от 1973г. срещу военната хунта управляваща Гърция тогава. Анархистките нападателни групи, оформени в Атина в средата на 80-те, се специализират в опожаряването на полицейски коли. На 17-ти ноември, 1985г., когато полицейските сили за борба с масовите безредици преследват анархисти към традиционното им укрепления около площад “Екзархия”, яростната битка около мястото завършва със стрелба на ченгетата в гърба на 15 годишния анархист, Михалис Калцас. Това дава искрата за продължаване на борбата и окупацията на Университета по химия, след това и на Политехническия, и води до бунтове и демонстрации в много други градове. Започва нова вълна на репресии: анархисти са задържани и брутално бити, извършени са много обиски на къщи, всеки който изглежда "различно" е насилствено задържан от полицията по време на големите хайки по улиците. Това води до появата на въоръжени групи от анархисти, които осъществяват редица грабежи на банки и въоръжени конфронтации с полицейските сили. Например, “Група за борба с държавата” застрелва обществения прокурор на Атина, като отмъщение за тежките присъди срещу анархисти. В последваща престрелка с полицейските сили през май 1985г., в която загиват три ченгета, е убит анархиста Христос Тсотосовис. От самото начало 1998г. е огнена година за гръцката държава, с около 70 палежа, дело на различни анархистки групи. Редица събития, като арестът на Никос Мазиотис и решения на правителството засягащи икономиката, трудовия и образователния сектор, предоставят база за много огнени нощи. "Коктейлните партита" започват скоро след утрото на 13- ти януари, когато 27 годишния анархист Никос Мазиотис, е задържан в своя дом близо до Атина. Три пистолета, десет килограма експлозиви, детонатори и патрони са намерени в тази къща. В други нападения в още девет къщи в Атина, са задържани други 15 човека. Цялата операция на полицията е представена като мащабен удар върху гръцките въоръжени групи, като Мазиотис първоначално е свързан с "Борбата на революционния народ", въоръжена група с дълга история на бомбени атаки и убийства, които не са активни от 1995г., и новата "Въоръжено партизанско обединение ", група твърдяща, че носи отговорност за няколко атентата осъществени предишните две години. Опита за атентат за който се смята, че Мазиотис е обвинен, е този пред Министерството на промишлеността и развитието, станал на 6-ти декември, 1997г. Бомбата, която е поставена пред входа на зданието, не избухва защото е погрешно сглобена. Полицейските разследвания намерили отпечатъка на Мазиотис върху бомбата. Група, наричаща себе си "Градски партизани-анархисти",заявяват, че те носят отговорност за това действие, в поддръжка на селяните от Халкидики, северна Гърция, които се противопоставят на инсталацията на преработвателна линия за злато, притежание на TVX Gold (мултинационална корпорация), близо до техните села. След намиране отпечатъка на Мазиотис, полицията го поставя под наблюдение, с надежда за намиране на повече инкриминирани вече свидетели. Те решават да направят арестите три дни след двете бомбени атаки против даначно бюро и център за обработка на данни на Министерството на финансите. На 13-ти февруари, обширно изявление на Мазиотис е публикувано в гръцки всекидневник, където той обявява: "Аз съм анархист и целта ми е пълното премахване на държавата и капиталистическия режим и неговото заменяне от анти-авторитарни комуни. Единственото обвинение което аз ще приема, е това в подривна дейност, което е чест за мен. Ако свободата е престъпление в очите на моите врагове, тогава да, аз се съгласявам, че съм престъпник." После той продължава нататък, за да изясни разликата между трите вида политическо насилие: държавния тероризъм (най-масовия и добре организиран), революционния тероризъм (възприет от марксистки и сталинистки групи, които възпроизвеждат в тяхната организация структурите на държавата), и освободителното насилие. Действия за солидарност с Никос Мазиотис започват почти незабавно след неговия арест. На 27-ми януари, група назоваваща себе си "Революционна война", изгаря две коли собственост на Министерството на обществените работи. "Свобода за Никос Мазиотис и всички заложници държани от държавата", казват те в телефонно обаждане до атински вестник. Два дни по-късно, "Подпалвачи по съвест " поемат отговорността за изгарянето на 40 коли между 6-ти юни и 25-ти януари. Те посочват, че подпалват само избрани обекти принадлежащи на ченгета, големи компании, дипломати, и т.н. Съобщението завършва с думите: "Омраза-Насилие-Отмъщение. Извършете вашия акт на съпротива чрез насилие. Мир в Егейското море, война във всяко предградие. Свобода за Н. Мазиотис, С. Даперголас, Р. Каларемас, Г. Вясопулос и всички затворници. Революционни поздрави до всички бунтари.” Също и през 1998г., стратегията на опожаряване на коли на чужди политици, дипломати и други слуги на държавата, започва да придобива популярност сред анархистите бунтари. Това започва на 25-ти януари, когато две коли собственост на италианското посолство в Атина са изгорени. През март, "Анархистки патрул по пътищата" поема отговорност за палежа на две коли принадлежещи на “Градоустройство и публични работи”. До края на годината, над двеста коли са изгорени чрез подобни атаки. Този метод на действие продължава и до ден днешен в Гърция. Покрай продължаващите бунтове и конфронтациите при демонстрации (особено при протестите срещу Клинтън през 1999г.), когато банки, министерства, авто представителства и луксозни хотели са замеряни с камъни и подпалени, дело на 30 въоръжени анархистки групи около и в Атина.

Гръцкото анархистко движение не се колебае да се конфронтира с властта, и не губи време в атакуване на несъществени, косвени източници на тирания. Вместо това, най-обикновено е атакувана собственост на държавата, министерствата, даначни офиси, разнообразни структури на военната машина, банки, луксозни коли принадлежащи на чиновници и представители на управляващата класа. Всъщност, вие може да кажете, че палежите на банки, луксозни коли и други символи на буржоазния упадък са станали забавно развлечение за анархистите в Гърция. Една критика, която се отправя гласно относно движението в Гърция (от някой който е живял известно време там), е че войнствеността и интензивността на борбата там води до много преждевременно “прегаряне”, и следователно демографския обхват на движението там – във възрастови рамки общо взето е 17-25 години. Но това може би е добре, защото държи съпротивата гъвкава и жива, методите остават смели и дързки и движението остава изпълнено с настойчивост, гняв и младежка чистота в едно истинско въстание. Трябва много да се учим от положението в Гърция, но жизненоважно е ние да не изоставяме нашите мечти, увлечени от смелите действия на гръцките приятели. По-скоро, трябва да започваме да използваме техните тактики и стратегии тук, в истинското сърце на звяра, където определено трябва да засилваме нашата съпротива. Стига анализи, да продължим с неотдавнашните действия ...

Препечатано по-долу е само малка извадка на някои от действията, случили се в Гърция през 2001г. Далече от изчерпателност, толкова къс списък трябва да даде на нашите читатели добра представа как анархистката революция се води в Гърция.

4 април, 2001г.: автоматичните банкомати в клоновете на ABN AMBROBANK и HSBC в Холаргос са в пламъци. Отговорността е поета от групата “Anarhikes Omades Epithesis” (Анархистки нападателни групи), които казват палежите да се тълкуват като "приветствие до конференцията спонсорирана от “Еconomist” и посещението на Буш в Атина."
22-23 юли, 2001г.: Шест отделни атаки с палеж в Гърция през този период, всички в солидарност с убития италиански анархист Карло Джулиани: при “Екзархия”, (центъра на Атина) четири луксозни коли принадлежащи на телефонната компанията са оставени в пламъци. В “Галатси” (предградие на Атина), кола на италианското посолство е в пламъци. В “A. Параскеви”, (предградие на Атина), офис на Фиат е в пламъци. Също и офис на Алфа Ромео в същия район. Отговорността е поета, в обаждане до вестник, от групата “Pagosmiopieplemeni Antistasi” " (Глобална Съпротива), те казват: "почит към загиналите в Геноа, солидарност с борбата." В допълнение към тези действия, входа към главните офиси на ПАСОК (управляващата партия) в Атина е подпален. Отговорността е поета по-късно от групата “Omada Anarchikon” (Група анархисти), казвайки "това е начина по който ние реагираме на убийството на Карло Джулиани.”

25 юли, 2001г.: клоновете на Алфа Банк в Петралонаса са в огън. Никоя група не поема отговорност за това действие. Същата нощ, в град Волос, е направен опит за палеж срещу клоновете на Търговска банка. Отговорност за този предприет палеж е поета от групата “Autonomous Action” (Автономно действие) те казват: “борбата срещу държавата във всяка форма продължава, ченгетата са обвинените в Геноа.”

27 юли, 2001г.: входа към офисите на ПАСОК в Кукаки е подпален. Никой не поема отговорност за това действие.

17 ноември, 2001г.: Анархисти маршируват в памет на жертвите на военната хунта:

В Атина: сблъсъците между полицията и анархистите манифестанти са последвани от марш пред посолството на САЩ, за отбелязване годишнината на студентските бунтове от 1973г. помогнали за свалянето на военните от власт. на Гърция Около 10000 човека участват в годишния марш за почит към студентите убити в въстанието от 1973 което завършило с поражението на военната хунта следващата година. 23 човека загиват и стотици са ранени когато танкове и войници атакуват Политехническия Университет. Точния брой на убитите никога не е установен точно и някои източници твърдят, че са много повече. Похода тази година е воден от гръцката комунистическа партия, но бива бързо оглавен от местни анархистки групи, които хвърлят камъни и дървени кубчета по стотичите ченгета стоящи пред посолството на САЩ. Манифестанти изгарят американски флаг и издигат лозунги срещу американските действия в Афганистан. Посолството е във фокусът на марша заради поддръжката на хунтата, след като тя взима властта през 1967г. В подобен марш в Солун групи нападат банки и правителствени здания.

1-12 януари, 2002г.: големи демонстрации на анархисти разтърсват Политехниката в Атина, анархисти организират демонстрация. Целта е да бъде даден отпор срещу новите анти-"терористични" закони, репресии, войната в Афганистан. Анархисти и други радикали маршируват с транспаранти гласящи: "Демонстрация на съпротива и солидарност", "Против ограбването на нашите животи-солидарност с бунтът в Аржентина", "Ние всички сме чужденци и преподадени" и "Ченгета-свини-убийци". Около 300 човека участвуват през първия ден от протестите. На следващия ден около 800 души се събират пред Политехниката с лозунг гласящ: "Където съществува власт и сигурността отсъства-там мирише на човешко месо и съботаж на социалното съгласие". Поради засиленото присъствие на полицейски сили манифестантите избират да носят екипировка за самоотбрана докато маршируват около училището пеещи за класова война, солидарност със социалния бунт в Аржентина, солидарност с емигрантите и срещу репресиите на държавата. Демонстрацията свършва мирно при входа на Политехниката. В полунощ, анонимни радикали, въоръжени с камъни и коктейли Молотов, нападат полицейски микробус близо до главните офиси на ПАСОК. Същата нощ в Солун, маскирани активисти хвърлят Молотов по банка. Green Anarchy #8 / www.greenanarchy.org

Препоръчителна литература:

Кратка история на анархизма в Гърция (1848 - 1973)

Plotino Rhodakanaty: The Actions Of A Greek Anarchist In Mexico:

брошура за живота на Плотино Родаканати, гръцки анархист, учен и революционер, силно повлиян от Фурие и Прудон, който спомага за създаването на мексиканското анархистко движение през 1861г.

A-News: публикувано в Гърция, брощура отразяваща текущите преки действия и съпротивата в Гърция. Копия могат да се поръчат на адрес:

A-News c/o Anarchist Intervention P.O. Box 30557-10033 Athens Greece

превод LGB

За да разберем хората в Гърция...е нужно много повече

Анархизмът в Гърция

декември 2007

Еволюцията на анархизма в Гърция показва поредица от исторически парадокси, които се дължат както на оскъдното историческо отразяване на събитията, така и на изкривяването или направо бъркането на историческите факти поради идеологически отклонения. Също така е много трудно да се проследят връзките на многобройните анархистки организации и групи по интереси в Гърция, тъй като много често те държат да останат анонимни. Важно е да се отбележи, че анархистите в Гърция излизат на повърхността в удобен момент, покриват известна идеологическа празнота в гръцката обществена и политическа сцена, но движението се характеризира с множество идейни тежнения и по-прикрити или по-явни разногласия. Въпреки това в няколко броя ще се опитаме да представим пъстрата мозайка на безвластническите движения на южните ни съседи, които имат както сходства и паралели с историята на анархизма в нашата страна, така и много своеобразни и твърде различни пътища към общата ни цел.

Корени и история

Ако си позволим да прескочим значението на стоика Зенон, който за мнозина изследователи, включително за Кропоткин, е най-видният изразител на анархисткия идеал от античната епоха, то първите безвластнически текстове в Гърция са публикувани към 1860 г.

Именно през този период се организират и първите анархистки акции в Атина. Доста неща са написани и публикувани от анархистите по това време и повечето от тези материали са дълбоко повлияни от дейността на европейските анархистки групи и организации. Всъщност гръцкият анархизъм се появява за първи път именно през последната четвърт на 19 век като резултат от тежките икономически и социални условия, от бедността и зависимостта на страната от европейския капитал, но също така и като следствие от проникването на революционни и радикални идеи от европейските страни.

Емануил Дадаоглу, търговец от Смирна, е може би един от първите влезли в досег с анархистките идеи по време на контактите си с италианските политически бежанци, пристигащи в Патра през 1849 година, спасявайки се от войната на двете Сицилии. Заедно с италианския анархист Амилкаре Киприани, основател на „Демократичния клуб”, двамата създават група и участват в революцията срещу крал Отон през 1862 година. Известно е, че двамата са построили барикада в района на Капникарея. От 1864 до 1867 година Дадаоглу живее в в района на Неапол, Италия и става член на Международната работническа асоциация, известна днес като Първия Интернационал. По това време Дадаоглу е последовател на идеите на Михаил Бакунин. Тогава се запознава с Мария Пантази, която практикува проституция и се превръща в негова дългогодишна спътница в живота. В края на 60-те години на 19 век, Дадаоглу се завръща в Гърция и през 1870 година умира. След неговата смърт Мария Пантази напуска Гърция и намира смъртта си заедно с хилядите други участници в Парижката комуна, покосени от роялистката гвардия.

Първата анрахистка публикация в Гърция може да бъде открита във всекиденвника „Светлина”, брой 334 от 3 септември 1861. Това е всъщност заглавната страница на вестника, а самият материал е озаглавен „Анархия”, част А, от анонимен автор. Всички вестници са конфискувани няколко часа след тяхната поява, следва жесток полицейски обиск, а собственикът на вестника е принуден да заклейми материала, поради което част Б остава непубликувана.

Няколко други движения могат да бъдат открити в Гърция през това време, като това на Йонийските острови, свързано с имената на поета и учения Микелис Ямвликсос (1844-1917) и Николаос (Никос) Конеменос (1832-1907). Ямвликсос учи в Берн, Швейцария, където се запознава с Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин, а след това се завръща в Кефалония, откъдето е родом. Той успява да публикува няколко материала.

Конеменос, който живее на остров Корфу, е един от първите в Гърция, използвали термина „комунизъм” и също така един от първите, започнали да говорят за правата на жените. През 1893 година той публикува книга на италиански, озаглавена Ladri ed omicidi (Крадци и убийци). Наскоро другарите от Гърция успяха да издадат подробна биография на Конеменос, която може да бъде намерена в броя на „Елефтериака кроника” (Безвластническа хроника) от ноември 2006.

Гръцкото анархистко движение започва да се развива интензивно по време на диктатурата на гръцката военна хунта, която управлява от 1967 до 1974 година. През 1973 г. първите гръцки анархисти след Втората световна война са сред главните действащи лица в студентското движение против хунтата. Анархисткото движение реално започва през този период и затова носи и своите отрицателни и положителни страни. Гръцките анархисти, след събитията от май 1968 г. във Франция, както и италианското автономистко движение опонират на анархо-синдикализма, като отстояват идеята за пряка класова война, изразена в улични боеве с полицията. По това време те са повлияни от класическия анархизъм на Бакунин и Кропоткин от една страна, но и от идеите на Ситуационисткия интернационал и автономисткия (антийерархичен) марксизъм от друга.

Гръцкото анархистко и автономистко движение става истински силно в края на 70-те години на 20 век, когато много хора от крайнолевите партии (които са доста силни след падането на хунтата) напускат своите политически партии или групи, разочаровани от авторитарността и централизма в тях, и намират себе си в безвластническите автономистки и анархистки организации.

Анархистите в Гърция избягват често да се наричат анархо-комунисти, за да не ги бъркат с Гръцката комунистическа партия, която от край време е явен и често жесток враг на безвластниците. Пример за това е анархисткото издателство „Διεθνείς Βιβλιοθήκη” („Международна библиотека”), което съществува от 1972 г. (още преди падането на хунтата), което публикува различни чужди книги и списания. В преводите на различните материали думата „комунизъм” винаги се заменя с „антиавторитаризъм”. Това е доста лошо решение, защото например организация като „Комунистическо движение” никога не е била комунистическа и още по-малко пък анархистка или либертарна.

През ноември 1973 г. група анархисти взема участие в народното въстание и окупирането на Политехническото училище в Атина, при което хунтата разстрелва мнозина студенти.

От 1974 г., когато пада военната диктатура, анархистките групи се появяват отново, но без да има яснота за конкретните тенденции, като преобладава смес от идеи и практики, повлияни от ситуационистите, събитията от 1968 г. във Франция, контракултурните движения от края на 60-те години и идеи от почти всички исторически тенденции в анархизма.

Голямото мнозинство от ангажираните в анархисткото движение хора по това време са студенти и ученици от гимназиите, както и малко на брой работнически групи, като „Групата на анархистките съвети” и „Групата на анархосиндикалистите”, които освен няколко листовки, малки брошури и ограничени акции, не оставят някаква традиция или перспектива.

Трябва да се отбележи също, че от падането на диктатурата до края на 70-те има много малко анархисти, които участват в опитите да се създаде автономно (независимо от политическите партии) работническо движение чрез формирането на базови съюзи във фабриките и няколкото работнически стачки извън традициите на официалните профсъюзи. Гръцката комунистическа партия (ГКП) успява да унищожи тези няколко опита, благодарение на своите силни структури в работническото движение по това време.

Това е причината за разочарованието на първата вълна гръцки анархисти и мнозинството от тях напускат движението постепенно, когато по същото време е сформирано от ПАСОК и първото социалистическо правителство на Гърция през 1980 година с подкрепата на Комунистическата партия. С това се слага практически край на „социалната война” от 70-те години.

Нова вълна от млади анархисти, много по–агресивни и революционно настроени от първото поколение, се появява в началото на 80-те. Някои изследователи дори твърдят, че именно от това поколение анархисти по-късно някои влизат в различни неанархистки крайнолеви терористични групи като например Революционната терористична организация „17 ноември”.

През годините 1982–1983 има опит да бъде създадена анархистка федерация на основата на синтеза (обединение на различните анархистки тенденции), но това остава по-скоро опит за критика на положението в страната, отколкото нещо практично с перспектива за бъдещето. Дотогава „Организационната платформа на всеобщия съюз на анархистите” на Аршинов не е преведена на гръцки. Преведена е единствено първата реакция на Енрико Малатеста относно тази програма. Преведена е и публикувана в първия брой на анархисткото списание „μαύρος ήλιος” („Черно слънце”) под името „Анархистка програма”.

През 80-те години са създадени няколко анархокомунистически групи. Най-известната от тях е „Група на анархокомунистите от Нова Смирна” – един от бедните квартали в южна Атина, населен с потомци на бежанци от Мала Азия), която работи заедно с анархисткото издателство и книжарница „Ελεύθερος Τύπος” („Свободна преса”) и други в издването на сипсанието „Анархос”. Тази група публикува много листовки и участва в различни акции главно в своя собствен район и в централна Атина. Идеологически те са ориентирани към анархисткия комунизъм на Пьотр Кропоткин и идеите на Мъри Букчин.

Списанието „Анархос” в своя втори брой също декларира чиста анархокомунистическа позиция. То издава 5 броя между ноември 1983 и декември 1986 г.

През ноември 1987 г. някои от участниците в гореспоменатото списание, заедно с членове на Групата на анархокомунистите от Нова Смирна, започват издаването на бюлетин наречен „εκτροπή” („Диверсия”) с подзаглавие „За освобождаване на желанието. За анархокомунистическа перспектива”. От този бюлетин обаче е публикуван само един брой.

През 1986 г. се появява още една група ”Анархокомунистическа група на Ано Лиосия” – едно от крайно бедните работнически предградия в западна Атина. Фактически групата се състои от трима братя, които работят в строителството и са имали минали контакти или са били членове на Комунистическата партия. Те успяват да публикуват малък ксерокопиран бюлетин наречен „Αυτόνομη Δράση” (”Автономно действие”) и по същото време публикува листовки, плакати и други безвластнически материали. По-късно те си сътрудничат с анархистките, но не и анархокомунистически кръгове от други части на Атина и всички заедно публикуват „Автономно действие” като списание с повече читатели. Те успяват да издадат 5 броя в периода 1988–1991 г.

През годините анархисткото движение в Гърция (което не е само анархокомунистическо, тъй като разгледаните по-горе групи са само от това направление) като цяло се активизира. През 1985 и 1986 почти всеки ден се организират демонстрации и сблъсъци с полицията. Старият бохемски квартал на Атина „Екзархия” се превръща в център на анархистката дейност (такъв и до ден днешен) със своя специфична култура (за това ще пишем по-подробно в следващите броеве). През този период са убити анархистите Михалис Калтезас (1970–1985, само на 15 години) и Христос Цоцувис (? – 1985) и техните убийства предизвикват яростни бунтове в Атина и Солун. След убийството на полицай в Солун и окупацията на Химическия университет в Атина социалното напрежение в цялата страна отново избухва, но същевременно се ожесточават и репресиите срещу анархистите. Въпреки това анархисткото движение просъществува и продължава да организира демонстрации с хиляди участници, най-вече в Атина. Своеобразен пик в дейността на анархисткото движение през 80-те години е атаката на хотел „Каравела”, където се провежда конференция на крайнодесни европейски политически партии (между присъстващите е и Жан-Мари льо Пен) по време на анархистка демонстрация, а също така и публичното изгаряне на гръцкия национален флаг в центъра на Атина, като израз на съпротива срещу участието на националистически организации от Гърция в тази конференция.

С това дейността на непримиримото поколение гръцки анархисти от 80-те години започва постепенно да отшумява и дава път на нова вълна млади анархисти, които ясно заявяват своето присъствие и цели пред обществеността през лятото на 1991 г. в разгара на студентските и ученически бунтове.

Въпреки сериозната убеденост и честите позовавания на анархокомунизма и други подобни идеи, тези групи не се самоидентифицират с историческия документ „Организационна платформа на всеобщия съюз на анархистите” и според Федерацията на анархистите от Гърция не могат да бъдат идентифицирани като „чисти” анархокомунисти.

През 2002 г. един от бъдещите членове на Федерацията Димитри или Джеймс Сотрос превежда за първи път „Организационната платформа ва Всеобщия съюз на анархистите” на гръцки, но не я публикува веднага. През август същата година, заедно с другар от Пирея, решава да издаде отделна брошура с предговор, написан от втория другар. Тази дейност в крайна сметка се превръща в това, което е известно като „Федерация на анархиситите от Западна Гърция (която в момента се нарича Федерация на анархистите в Гърция). Те най-накрая издават „Платформата”, заедно с критиките, реакциите и въпросите от Малатеста, Махно, Аршинов и други. Този превод се превръща в книга, издадена през 2004 година.

Федерацията на анархистите от западна Гърция е създадена през август 2003. В нея членуват хора от градове в западна Гърция като Нафпактос, Дистомо, Агринио, Арта и Янина. Те имат също контакти в Атина и други градове. Повечето от членовете на федерацията сформират през годините Федерация на анархистите от Гърция (ФАГ), тъй като организацията се разраства. В Янина членове на ФАГ формират група, наречена „Щедрост” – това е анархистка студентска група и местна секция на „Антиавторитарно движение”.

ФАГ започва своята дейност главно на местно ниво, където повечето нейни членове живеят, работят и учат. Федерацията публикува своята обстойна брошура, която използва в борбата на местните хора от Астакос срещу рибопроизводителната индустрия, която довежда района до икономическа, социална и екологична катастрофа. Тази акция е до голяма степен е успешна – много местни хора я възприемат положително. Листовките, издадени от ФАГ, са написани на разбираем, прост език. Членове на ФАГ в Агринио откриват офис там, а други, в Патра, започват издаването на анархистки архив и също така започват местен бюлетин наречен „Мавра грамата” (Черни букви).

ESE (Безвластнически синдикален съюз) е единственият опит в съвременна Гърция за съдаване на анархосиндикалистко движение. Той е създаден през есента на 2003 година в Атина като анархосиндикалистка организация с амбициите да разпространи някои въпроси и идеи сред гръцкото работническо движение. В момента групата се състои от малки групи в Атина, Парос, Родос и Трикала и се опитва да установи контакти с подобни организации от други страни. Но съюзът симпатизира не на Международната работническа асоциация, а на International libertarian solidarity (Международна безвластническа солидарност), интернационал, считан от МРА за реформистки. Някои от неговите членове симпатизират също и на „Платформата” на Махно и Аршинов.

Антиавторитарно движение (трябва да се прави разлика между цялото наименование „Анархистко и антиавторитарно движение в Гърция” и конкретната организация „Антиавторитарно движение”, което на гръцки се изписва различно) е създадено през 2002 година с основна идея да подготви и участва в протестите срещу срещата на Европейския съюз през юни 2003 година в Солун. Подкрепени от близкото сътрудничество на групи и отделни личности от цяла Гърция, Антиавторитарно движение развива модела на децентрализацията, публикува своите възгледи, издава месечното издание „Вавилония”, участва в повечето от протестните събития, предшествали срещата на върха на ЕС, организира седмица на събития в Солун в окупирания Теологически факултет и подготвя присъствието на хиляди демонстранти на същото място. Най-накрая организаторите на протестите успяват да проникнат в „червената зона” в Мармарас и да организират протестите по улиците на Солун на следващия ден. След 2 години интензивна подготовка за срещата на ЕС повечето от участниците, които идват от различни анархистки и антиавторитарни групи”, решават да продължат дейността на Антиавторитарно движение като синтетична мрежа от групи във всички градове на Гърция, обединена от няколко основни принципа:

• антиавторитарен характер на групите в техния обхват на дейност и рамки на мислене;

• пряка демокрация в начина на взимане на решения;

• отказ от приемане на всякаква форма на власт;

В този смисъл Антиавторитарно движение е отворена мрежа от събрания, която може да приеме в своите структури хора и групи с различни идеолигически и организационни виждания, стига да приемат горните 3 принципа-минимум. •

(следва)

a-bg.net