Челюстно-лицев Капитализъм

Така трябва да изглежда Капитализма! Градивна йерархия в снимки.

Културно Уметнички Работници

Поздравяваме всички български неонацисти с настъпващите празници и отстъпващите мозъци.

Национални Изроди 2009

"Купуването и продаването на гласове е престъпление, ако не се прави с парите на СИС Индъстрис и Винпром Пещера"
Димитър Дъбов, касиерчето с черното тефтерче

копирай и не спирай!
колажист: Black Brother

Визии и стратегии за бъдещето

Какво искам аз? Какво искат хората около мен – приятели, съмишленици, роднини? Какво искат българите? Какво искат хората по света?

Искам да се премахне злоупотребата с власт във всичките и форми, всеки да живее в мир със себе си и околните и ако това е невъзможно, то да не прекрачва границите на свободата на другите. Предполагам, че има едни базови, справедливи положения, които биха удовлетворили всички разумни хора. “Българите” незнам какво искат, не мисля че има такава обобщаваща категория като “българите”, за да има колективни индентичностти. Хората искат различни неща, въпросът е какво биха искали при друг тип ценностна система – респективно обществено устройство?

Чии живот искам да променя – моя, на тези около мен, на мислещите като мен, на българите, на ощетените, на всички по света? Коя част от този стремеж е реалистична?

Единственото реалистично начало е да започнеш промяната от себе си. По-скоро бих представял други алтернативи и модели на поведение, и мислене, които да пропангадират нагледно друг тип комуникация между хората. Когато тези принципи бъдат възприети като естествени, водещи към по-пълноценен живот, те биха оформили нови общностти-групи вътре в съществуващаща система – когато тези групи се разрастват, системата ще остъпва.

Какъв е минимума от съмишленици, необходими за осъществяването на
желаните и необходими промени - аз сам, малка група на пълно
единомислие, широка партийна организация, мрежа от много сравнително самостоятелни групи, голяма част от населението на страната, голяма част от населението на света?

И аз смятам, че устойчивото развитие за действия е през личните, приятелски връзки в една група. Тъй като се стремим към нейерархични връзки – мрежовата система е най-реалистична и би запазила принципите, които отстояваме. Федериране на групи и колективи до по-глобални мащаби с хоризонтални отговорностти и права в тях. Това би сработило при изчистени връзки и начин на носене на отговорност в малките колективи, което по естествен път да се пренасят в по-големи групирания за решаване на мащабни проблеми и цели.

Причината за всяка форма на борба е някаква несправедливост или съвкупност от взаимосвързани несправедливости. Коя или кои несправедливости са фундаментални и са централна цел в борбата за промяна? В коя сфера се коренят тези неприемливи дефекти – социална, икономическа, идеологическа, етническа, религиозна, морална, културна, психологическа, биологична?

Няма изолирани сфери на несправедливост. Корените са в делегирането на власт и монополизиране на насилието от страна на оформящите се на база злоупотребата с власт елити. Борбата ще е постепенна и бавна. Основна цел би следвало да бъде отграничаване и разбиване на центровете на власта като социална база, а от друга страна възпитание в семейството в духа на една нова етика.

Какво мисля че обуславя обществените взаимоотношения, които пораждат тези несправедливости – икономически, социални или божии закони, които обществото следва като цяло? Или съвкупността от целенасочени и взаимосвързани индивидуални действия, които пораждат разпознаваеми шарки, мотиви и тенденции в социалната тъкан?

Всичко е стереотипи, които се възпроизвеждат на всяко ниво. Разбивай моделите като оспорваш всеки авторитет от позиция на рационалността на науката. Откъсването от системата трябва да бъде чрез възпитанието и образованието в частност – тогава биха се породили други форми на колективни отношения.

Смяташ ли, че хората, които са или ще бъдат обект на социалните
промени, за които се бориш, са по принцип tabula rasa, върху която социалната система, включително ти, са писали и могат да пишат какъвто и да е било начин на поведение? Или разбираш, че всички хора имат вродени биологични и психологически склонности, които силно детерминират и ограничават репертоара на морални ценности, културни наслагвания и приемливи начини на поведение, мироглед и борба, в които
те биха могли да бъдат въвлечени?

Психологията ни учи, че ние следваме преди всичко модели на поведение, които се възпроизвеждат от нас самите след това. Не можем да създадем нова серия човеци с нов софтуеър – това би било откровено близо до евгениката и до нацизма. Просто откъсването на все повече хора, чрез предлагане на алтернативи би стартирало процес на самообучение в нов тип поведение, което би породило всички други промени в човешката дейност – култура, икономика , образование, изкуство и тн.

Бих приел и реформистки действия ако те са междинно стъпало към голямата крайна цел – ново общественто устройство, спонтанно родено от нова ценностна система. Простички принципи, които биха се приемали без насилие над личността. Свобода и зачитане на свободата на другите. Възприемане на хората като уникални индивидуалности с равни права, не равни качества, и зачитане на тези права въпреки възможността на едни да придобият предимства пред други.

Големият Турбо-Фолк Избор

На 15 април стартира най-новото предаване на БНТ1 - „Големият избор". На 15, 22 и 29 април в праймтайма на БНТ1 ще се излъчат епизодите на реалитито. Финалът на „Големият избор" е на 6 май. Членове на журито, което ще изпитва кандидатите, ще са Сергей Станишев, Бойко Борисов, Меглена Кунева и Иван Костов.

Наградата за победителя е посещение в Брюксел, предоставена от Представителството на Европейската комисия в България. Младият лидер, когото зрителите на БНТ1 ще изберат, ще има възможност да се запознае с работата на европейските институции.

Това е положението.

И понеже към днешна дата съм свидетел едва на първите повеи на тази нескопосана диверсия, ще коментирам само рекламният клип.

Клип, като клип. Политик Айдъл Брадър На Кафе с Голяма Уста.

Ако не знаете, като музикален фон н атози клип е използвана една велика песен, на една велика група. Това е "Rock the Casbah" на The Clash. Под гласчето на Спас Кьосев се чува точно това.

Некадърни, неграмотни, безхаберни изработчици. Така става, когато си вкаран в играта БНТ-парички-сипе-в-приятелски-джобове, през задният вход.

Това е песен, написана от Джо Стръмър като отговор на забраната на рок музиката в Иран от режима. И против всякакви забрани изобщо, каквато беше, и е музиката на The Clash..... Да сложиш тази песен в едно възпроизвеждане на клишето, в едно гнусно издигане на "политичестото" в шоу, търсещо еталони в нищожествата, нарекли се "български, политически елит"......гнусно.

Единствената утеха за този бълвоч, е че иронията често се повтаря.

Това беше първата песен, излъчена по Armed Forces Radio по време на първата Война в Залива. И то заради идиотското схващане на тескта: "bombs between the minarets"......Ирония.

Когато Джо Стръмър чува коментари от "най-високо", че тази песен била написана за "американска бомба", която трябвало да бъде взривена над Ирак....през 1991г. Джо казва през сълзи:

"Hey, man, I never could think that a song of mine could be written as a death symbol on a fucking American bomb."

Днес съм сигурен, че Джо би казал нещо от рода на : "Не съм и помислял, че тази песен може да рекламира възпроизвеждане на политически елити в една олигархична, посттоталитарна държавица.....Фък Оф БНТ, свобода и автономия за хората."

"The King told the boogie-men 'you have to let that raga drop'"

Българска Нова Декорация

От какво се страхува Владимир Дончев?

Лобирай трудно, когато си лайно мудно.

колажист: Black Brother

копирай и не спирай!

Херберт Маркузе

Херберт Маркузе

“Едноизмерният Човек, изследвания върху идеологията на развитото ивдустриално общество”

Това е фантастична книга!! Препоръчвам я на всички. Издадена е у нас през 1997г. от издателство “Христо Ботев”.

Маркузе не е анархист, но анализите които прави са доста интересни от наша гледна точка.

Страхотно тълкуване на процесите в капиталистическата система на производство, на обществата и на глобализацията в нашето общество днес, а книгата е писана през 1964г.!!!! Доста преди Алвин Тофлър например…….

И събитията във Франция от 1968 и радикалните леви в Германия са били повлияни от този труд. Ето някои цитати от нея, които дори не са най-интересните…….

“В напредналата индустриална цивилизация господства една удобна, лека, приемлива и демократична несвобода, която е белег за технически прогрес.

Правата и свободите, които бяха толкова жизнено важни фактори при зараждането и в по-ранните етапи на индустриалното общество, отстъпват на по-висш стадий: те губят своята традиционна разумна основа и съдържание.

В степента, в която свободата от лишения, конкретната субстанция на цялата свобода, стават действителна възможност, свободите, които принадлежат на едно състояние на по-ниска производителност, губят своето предишно съдържание. Независимостта на мисълта, автономията на волята и правото на политическа опозиция са лишени от тяхната основна критическа функция в общество, което изглежда все по-способно да задоволява потребностите на индивидите чрез начина, по който е организирано. То може да изисква приемане на своите принципи и институции и да редуцира опозицията до равнището на дискусия и издигане на алтернативни политически линии вътре в статуквото.

Поради начина, по който е организирало своята технологическа база, съвременното индустриално общество има склонност да стане тоталитарно. Защото “тоталитарна” е не само една терористична политическа координация на обществото, но също така и една нетерористична икономико-техническа координация, която действа, като манипулира потребностите чрез неотменните интереси. По такъв начин тя предотвратява появата на ефективна опозиция срещу цялото. Тоталитаризъм се създава не само от специфичната форма на управление или партийно господство, но също така от специфичната система на производство и разпределение, която може в достатъчна степен да бъде съвместима с “плурализъм” на партии, вестници, “уравновесяващи се власти” и т.н.

Отличителната черта на развитото индустриално общество е ефективното задушаване на онези потребности, които изискват освобождение – освобождение също така от онова, което е толерантно и благоприятно, и удобно, - доколкото то подкрепя и опрощава разрушителната сила и репресивната функция на благоденстващото общество. Следователно социалната власт уточнява поразителната потребност от свръх производство и свръх потребление; потребността от затъпяване на труда там, където той повече не е действителна необходимост; потребността от системи за почивка, които смекчават и продължават това притъпяване; потребността да се поддържат такива измамни свободи като свободна конкуренция при регулирани цени, свободна преса, която се автоцензурира, свободен избор от търговските марки и джунджории.

При управлението на едно репресивно цяло свободата може да бъде превърната в могъщо средство за господство. Обхватът за избор, открит от индивида, не е решаващ фактор при определянето на степента на човешката свобода, а онова, което може да се избере и което се избира от индивида. Свободния избор на господари не премахва господарите или робите. Свободният избор всред едно широко разнообразие от стоки и услуги не означава свобода, ако тези стоки и услуги поддържат общественото управление върху живот на непосилен труд и страх – т.е., ако те поддържат отчуждението. А спонтанното възпроизводство на натрапените потребности неустановява автономията на волята, а само удовлетворява ефективността на властта.

Нашето подчертаване на дълбочината и ефикасността на тези лостове за управление е открито за възражението, че много надценяване индоктриниращата сила на “медиите” и че чрез самите тях хората боха усещали и задавалявали потребностите, които днес не са им наложени от горе. Възражението обаче пропуска същността на въпроса. Предварителната подготовка незапочва с масовото приложение на радиото и телевизията, а с централизацията на техния контрол. Хората навлизат в този стадий като предварително подготвени вместилища; решаващата разлика се състои в изглаждането на контраста (или конфликта) между дадените и възможните, между задоволените и незадоволените потребности. Следователно тъй нареченото изравняване на класовите различия разкрива своята идеологическа функция. Ако работникът и неговия шеф харесват една и съща телевизионна програма и посещават ени и същи курортни места, ако машинопистката е толкова привлекателно гримирана, колкото дъщерята на нейния работодател, ако негърът притежава кола “Кадилак”, ако те всички четат един и същ вестник, тогава тази асимилация не е показател за изчезването на класите, а степента, до която потребностите и удоволствията, които обслужват запазването на върхушката, се споделят от основното население.

Наистина в най-високо развитите области на съвременното общество трансплантирането на обществените в индивидулните потребности е толкова ефективо, че разликата между тях изглежда чисто теоритическа. Хората разпознават сами себе си в своите стоки; те намират душите си в своя автомобил, hi-fi уредба, дом, построен на различни нива, кухненски уреди. Самият механизъм, който свързва индивида с неговото общество се е променил, а обществената власт се оповава на новите потребности, които е създала.

Господстващите форми на социален контрол са технологически в един нов смисъл.”

www.marcuse.org

Виц на седмицата

Георги Първанов:

Кирилската азбука е във фундамента на съвременната европейска цивилизация.

Темата за кирилицата е важна, защото до девети век в България е много силна във военно отношение, но с откриването на азбуката и развитието на културата идва нейният Златен век.

Колажист: Black Brother
Копирай и не спирай

Как да протестираме...част 2

Съвети и тактики за войнствени активисти

При всички предстоящи големи протести е хубаво да се спазват определени съвети и тактики, с цел демонстрантите да бъдат подготвени за ответните действия на полицията и спец частите. Някои от тези съвети, обновени от “SLINGSHOT” са от Юли 1989г., първоначално публикувани за “Anarchist Day of Action” същата година, други са изпратени от канадци, които неотдавна протестираха срещу Световния конгрес за изпозване и добива на горива.

Какво да нося?

Най- важното, което препоръчваме е носенето на вода в бутилка за пръскане, за пиене и против газ / лютив спрей. Използувайте чантичка за кръст или раница, които няма да ви пречат в случай, че се налага да бягате. Кърпа-бандана или плат, за да крият вашето лице от снимки и сълзотворен газ. Ако времето е подходящо, водоустойчивите дрехи защитават кожата от лютивия спрей. Покривалата също са добри защото освен като предпазни средства могат да бъдат използувани за прикриване при бягство. Носете някои не-черни дрехи, които да облечете в случай, че трябва да се “смесите” с непротестиращи групи хора. Ако времето ще бъде горещо и слънчево, носете шапка и препарати за защита от слънце, така ще можете да останете по-дълго време на вън. Носете удобни обувки, подходящи за бягане. Не носете контактни лещи, бижута, дълга коса или каквото и да е, което ченгетата могат да сграбчат, или какъвто и да е продукт за кожа на маслена основа. Никога не носете наркотици или каквото и да е което може да ви създаде проблеми ако бъдете задържан. Никога не носете тефтерчета с адреси или друга важна информация. Противогазни маски, очила и каски могат да ви направят видима цел, но могат да бъдат и много полезни.

Събиране на компактни групи / Взимане на решения

Групите за афинитет са малки клетки за действие, обикновено от 6 – 12 човека - които споделят едно становища относно тактиките и организират себе си за максимална ефективност и защита. Най-добрите групи са съставени от хора с предварително изградени взаимоотношения, които се познават и се доверяват напълно един на друг. Решенията са (да се надяваме) направени демократично, лице в лице и бързо изпълнени на място. Често има разделение на задачите в групите за афинитет: някои пряко извършват акцията, други действат като наблюдателни постове, някои са в определени квартири в случай на проблеми при преследване и т.н. Говорейки за политика, тактики и процес на групиране, създаването на доверие и предварително упражняване на похвати помага, но и организирането на групата в нощта преди акцията е по-добро от нищо. Малките групи могат да се събират в по-големи блокове, и блоковете или отделни групи могат да излъчват представители за демократично взимане на решения при големи обединения на много групи. При хаотичи ситуации, групите могат да взимат решенията отделно, (за разлика от самото противопоставяне), и да се защитават индивидуално. Групи за афинитет с опит и идеи за дадената ситуация могат да взимат инициативата когато хората стоят наоколо и се чудят какво да правят в този момент.

Заключване като тактика

Заключванията са важно нововъведение при седящите протести, където ченгета просто пристигат и откарват хората. Заключването позволява хората да блокират зоната или разделителната линия по-дълго и по-ефективно, защото полицията трябва да отрязва хора от групата или да ги измъчва, за да ги отключи. Заключващите се използват U-ключалки или стоманени тръби с ключалки отвътре.

Изграждане на барикади

Спорен, но много ефективен начин при протести е изграждането на барикади по улиците. Това не винаги води до разрушения, (въпреки че може) и е най-добре да се прави като преграден блок при наличието на многобройни полицейски сили. Търсете алеи с много циментови саксии-кашпи. Достатъчни са двама или трима човека да избутат блоковете към средата на улицата и да гиобърнат. Три или четири са достатъчни напълно ще блокират голяма улица. По строежите също има много елементи подходящи за изграждане на стабилни барикади. Временните метални заграждения, захванати с вериги върху стоманена тръба са много ефикасни, защото можете да влачите цялото нещо накуп. Малки вестникарски павилиони, сергии, циментови кошчета за боклук, и други подобни градски предмети също са използваеми.

Мобилни тактики

Понякога блокадите и барикадите вършат работа, друг път те играят в полза на ченгетата. Работата на ченгетата е да опазват реда. Най-предпочитаното положение от началниците на полицията е когато те знаят къде са всички манифестанти и ги обградят. Това представлява налагане на контрол и ред. Положението е най-лошо за полицаите, когато те не са сигурни къде ще се покажат демонстрантите при всеки следващ път, и какво ще направят. Ако натискът е голям при блокада, понякога най-доброто нещо което да се направи е да се изпрати подвижна група или няколко блокове далеч, за да отклоняват ресурсите на полицията от натиска им срещу блокадата. Отворете втори фронт. Отворете много нови места през 5 минути, или толкова скоро, когато ченгета стигат до едното място, те да трябва да се местят към друго. Объркването ще продължава да блокира от радио каналите на полицията и може би ще спечелите време или удължите блокадата в решаващото местоположение. Ченгетата са организирани централно, и техните главни началници могат да се справят с толкова много ситуации само и единствено преди техните линии за комуникации, да се разпаднат.

“От-арестуване”

В хаотични ситуации на арест, където като брой манифестантите значително превъзхождат ченгетата, често е възможно да се "отарестуват" хора от групата, които са имали лошия късмет да бъдат сграбчени от ченгетата. Всеки случай е различен, но смятам тази опция като алтернатива за наблюдаващи приятели за семейство пленена. Ченгетата са тренирани да отстъпват и изоставят затворник, ако нещата излизат от контрол.

Сълзотворен Газ

Останете спокойни и концентрирани. Ако има вятър, газът може да бъде издухан надалеч бързо, така че не се паникьосвайте веднага. Използвайте кърпа, накисната с вода, witch hazel, оцет, или лимонов сок върху вашия нос и уста , за да може да дишате. Дръжте очи едва отворени или затворени докато газът се разсее. Ако газта е тежка, вървете спокойно, за да стигнете до чист въздух ако усещате задух. В Сиатъл, много блокади бяха удържани след като бяха обгазени, така че не винаги е необходимо да бягате от газа. Всеки трябва да решава индивидуално, какво и колко може да понесе организмът му!! Хвърлянето обратно на кутиите с газ е смело действие и изглежда героично, но бъдете внимателни да не ударите други манифестанти или да си изгорите ръката. Кутията може да изтине бързо след като падне, но и се загрява бързо-затова дебелите ръкавици помагат. Също, внимавайте да не се обгазите тежко самите вие, докато вдигате и хвърляте кутията. Преди да я вдигнете, вижте къде може да я хвърлите.

Лютив спрей

Ако намокри кожата ви, внимателно го избърсвайте. Не го разнасяйте по сухата кожа! Не търкайте очи и не докосвайте лицето си! Може да влезе във вашите очи часове по-късно ако вие миете ръце си и лицето, дори ако първоначално не ви е ударил в очите. Две идеи за третиране: (1) втрийте неорганично масло върху кожата. Веднага изтрийте всичко с втриване на алкохол. Маслата ловят химикалите, така сваляте всичко изцяло. (2) смесете 10% растително или минерално масло с вода и 1 супена лъжица течен сапун за вана. Нанесете сместа върху кожата и изплакнете с вода или с мокри кърпички.

П. Уингнът

Как да протестираме, когато срещу нас властта праща фашисти и полиция част 1

Какво е Афинити група?

Групите за афинитет се състоят от 5 до 20 човека, които работят заедно автономно при преки действия или при друг вид акции. Можете да сформирате подобна група с вашите приятели, с хора от вашата общност, работното място, или организация. Групите за афинитет въвеждат не-пирамидалното взимане на решения и организация, и упълномощават самите участници в тях да предприемат успешни преки действия. Групите за афинитет позволяват на хората буквално да "бъдат" действието, което те искат да осъществят, давайки им пълната свобода и силата на самостоятелно взетите решения, присъща на всяка такава група. Групите за афинитет по своята същност са децентрализирани и не-йерархични, два основни принципа на анархистичната организация и действие. Моделът на група за афинитет е използван за първи път от анархистите в Испания в края на 19-ти, началото на 20-ти век, и е преоткрита отново за радикални, преки действие от анти-ядрени активисти през 70-те, които използваха децентрализирани не-насилствени директни действия, за да блокират пътища, окупират обществени места и разрушават "нормалния бизнес" на ядрените и военните корпорации в САЩ. Групите за афинитет имат дълго и интересно минало, дължащо много на испанските анархистите и работници и на радикалните активисти и анархисти днес, които използват групи за афинитет, не-йерархични структури, и консенсусно взимане на решения при преки действие и организиране.

Роли в група за афинитет

Има много роли, които принципно могат да се изпълняват. Те включват:

Медик – в дадена група за афинитет може да има някой, който е трениран медик за улични акции, който е наясно с различните медикаменти и възможните здравословни проблеми за времето на акцията.

Юридически наблюдател – ако на мястото все пак няма правни наблюдатели при акцията, може да бъде важно да има хора, които не са въвлечени пряко в действията, а да водят бележки за полицейското поведение и възможни нарушения на права на активисти.

Медия – ако планирате действия, които да привлекат медията, може човек в групата за афинитет да бъде упълномощен да говори пред медията и да действа като представител.

”Наблюдател на духа” - това е някой който поддържа духът на групата, чрез неща от първа необходимост: вода, съобщения, окуражаване чрез подхващане на песен или одобрителни възгласи. Това не е ключова роля, но може да бъде от полза особено при продължителни, целодневни акции, при които хората се уморяват или стават раздразнителни с течение на времето.

Трафик контрол - ако групата за афинитет се премества, може да бъде необходимо да има хора, които са упълномощени да спират колите при пресичания и да внимават за безопасността на хората на улицата.

Членове, поемащи риск от арест - това зависи от вида на непосредствените действия, които предприемате. Някои акции могат да изискват определен брой хора готови да бъдат задържани, или при някои моменти може да има полза от минимален брой арестувани. И при двата случая е важно да се знае кой извършва действието и предвижда евентуален арест.

Подкрепа при задържане - отново, това е само в случай ако имате група за афинитет, от която са били задържани хора. Този човек има цялата информация за контакт с арестуваните и ще отиде на място, в затворът, обсъжда и работи заедно с адвокатите, следи кой остава задържан, при какви обвинения и т. н.

Как да сформирате група за афинитет

Групата за афинитет може да бъде на база взаимовръзки между хора, които продължават години, като група от приятели и активисти, или може да бъде изградена чрез взаимодействие в рамките на седмица, базирана около единична акция. Във всички случаи е важно да се присъедините към група за афинитет, която е най-подходяща за вас и вашите интереси.

Ако оформяте група за афинитет във вашия град, намирайте приятели или познати- активисти, които имат сходни интереси, и така биха искали да извършват едни и същи акции. Също така, търсете хора, които биха желали да използват сходни тактики - ако искате да правите относително високо рискови седящи стачки със заключване, някой, който не иска да бъде в подобна ситуация може да откаже да бъде в конкретната група за афинитет. Този човек може да работи с медия или да бъде медик, но и това може да не бъде най-доброто ако се чувства напълно некомфортно при изпитани тактики на директно действие. Ако искате да се присъедините към група за афинитет при масови действия, първо разберете какви групи са отворени за нови членове и кои не. За много хора, групи за афинитет са основани на доверие, изграждано с години на приятелство и работа, и поради това те може да не желаят непознати хора в тяхната група. Веднъж разбрали кои групи за афинитет са отворени, потърсете тези, които имат идеи или тактика на действие, към която вие сте заинтересуван, например група за “Свободен Тибет” или пък група за блокади.

Какво може да прави групата за афинитет?

Всичко!!! Те могат да бъдат използувани за масови или по-ограничени действия. Групи за афинитет могат да бъдат използувани за да се свалли знаме, блокира път, осигурява подкрепа за други групи, да правят уличен театър, да блокират трафика карайки колела, организират седяща стачка на дърво, да се развали реклама на масивен билборд, да свири музика в група при радикални демонстрации и т.н. ... Може да има групи за афинитет, които приемат строго определени задачи при акции. Например, може да има група за афинитет свързана и изградена от медиците на улица, или група обединяваща тези, които носят храна и вода на хората на улиците. Това, което прави групите за афинитет толкова ефектни за действия, е че те могат да остават творчески и независими и да планират собственото си действие без организация или човек, диктуващи им какво може да бъде направено и какво не. Така има безкрайно много възможности какво една подобна група може да направи. Бъдете съзидателни и запомнете: прякото действие носи успех!

/следва/

www.rantcollective.org

Какво правят анархистите?

“Когато хората се страхуват от правителството, има тирания. Когато правителството се страхува от хората, има свобода.”

Томас Пейн

Медиите обичат да представят анархистите погрешно, да ни превръщат в какви ли не примитиви – нихилисти-терористи, анти-технологични олигофрени, хулигани, които всяват хаос, маниакални вандали – дотолкова, че поне в американските медии “анархист” е обидна дума, която представлява неразумна, “екстремистка” гледна точка.

А вярно ли е това? Наистина ли сме всички тези лоши неща? За да разбереш за какво наистина се борят анархистите – тоест, да пренебрегнете медийните манипулации – трябва да погледнете отвъд карикатурата и да видите какво наистина правят анархистите.

Ще откриете, че анархистите много приличат на вас – хора, които работят всеки ден, почти винаги бедни (още не съм срещнал богат радикал). Разликата между анархистите и останалата част от обществото не е в нашето истинско отдаване на идеи като свободата, равенството, солидарността, децентрализацията, защитата на околната среда, пряката демокрация, кооперацията, общността и федерализма. Защото анархистите са наясно, че мнозинството хора също ценят повечето от тези неща.

По-скоро това, което отличава анархистите от останалата част от обществото е ударението, което поставяме върху преките действия за постигане на целите си. Ние смятаме, че преките действия са най-ефективното средство за социален протест, защото те дават силата в ръцете на обикновените хора, а не в ръцете на тези, които твърдят, че представляват интересите им.

Това е ключов компонент от анархисткия метод и е най-плашещото нещо за елита, който управлява нашето общество. Виждате ли, на тях им е удобно мнозинството от обществото да има пасивна, наблюдателска роля по отношение на това, което става. Те вярват силно в принципа за управление на общество “мълчанието е равно на съгласие” и често брутално се разправят с тези, които не мълчат.

Най-големият кошмар за тези, които управляват американското общество, е това, че мнозинството американци могат да се надигнат и да започнат да се разправят с това, което пряко им пречи – каквото и да е то. Американските лидери почитат демокрацията на теория, но на практика я отбягват. Просто казано, американското правителство се страхува от пряката демокрация, докато американските граждани ценят тази идея.

Преките действия в крайна сметка са пряка демокрация – прекия израз на народната воля, при отсъствието на посредници, които имат свои собствени цели.

Така че, да се върнем на въпроса – какво правят анархистите? По-уместният въпрос е кои неща са важни за вас? Най-вероятно някой анархист някъде работи по тези неща, докато аз пиша това. Това е простата красота на идеята: тя позволява на обикновените хора да се стремят към социална справедливост в своите собствени общества, без да разчитат на лидери или “представители”, които да решават какво да се прави и какво – не.

Но, за да дадем представа за някои области от пряк интерес за анархистите, по-долу можете да видите някои от нещата, които анархистите правят в момента. Още няколко забележки: този списък изобщо не е изчерпателен, ако вие се занимавате с нещо, което го няма в списъка, кажете ми и ще го добавя! И второ, мнозина анархисти посвещават времето си на повече от един от тези въпроси.

АЛТЕРНАТИВНА ЕНЕРГИЯ

Анархистите са против статуквото в енергопроизводството. Доминирани от невъзстановими фосилни горива и токсична ядрена мощ, ние не ценим тях, а чистите алтернативни енергийни източници – слънчевата, вятърната и хидроелектрическата сили. Друга причина, поради която ценим тези източници, е че те предлагат децентрализирана енергия на хората – което е добре за обикновените хора, днес зависими от централизираната електрическа система.

ПРАВА НА ЖИВОТНИТЕ

Анархистите се противопоставят на жестокостта към животните, особено в земеделската индустрия, но не само там, (а например и в случая на кожените облекла). Ние се противопоставяме на навлизането в последните останали девствени гори заради капиталистическото развитие. Ние насърчаваме органичните ферми, вместо заводите и кланиците на едро, типични за съвременния агробизнес.

Някои анархисти са вегетарианци или веган, някои още ядат месо, а други например ядат само риба. Анархистите са наясно с факта, че ние делим тази планета с други животински видове – ние не управляваме този свят, а го обитаваме заедно с другите създания. Освен това, ние сме наясно, че биологичното разнообразие е ключов компонент за нашето собствено оцеляване, и че капиталистическото избиване на видовете ще се върне към нас, и в дългосрочен план ще бъде в наш ущърб.

МЕДИИ “НАПРАВИ СИ САМ”

Анархистите насърчават медиите тип “направи си сам” в най-различните им форми като начин да се отделим от корпоративните, капиталистически медии. Това включва списания и брошури, както и независими масмедии (Direct Action Media Network и Indymedia са добри примери за това). Всичко, което предизвиква монопола на капиталистическите медии е стъпка в правилната посока.

ЗАЩИТА НА ЗЕМЯТА

Анархистите по принцип са про-екологично настроени и нашите преки действия са бич за корпорациите по целия свят. Ние насочваме вниманието към злоупотребата с околната среда от замърсители и производители и ги притискаме, за да сме сигурни, че злодеянията им не остават незабелязани. Това е трудна, но важна битка, защото корпорациите използват най-различни тактики, за да се борят с анархистите.

ПОЛИТИКА ЗА ПРЕХРАНАТА

Анархистите са наясно, че не недостигът на храна, а неравното й разпределяне води до световния глад. Разбираме, че докато капиталистически хранителни компании контролират разпределянето, милиони ще остават гладни. Освен това ние се противопоставяме на употребата на биотехнологии за създаването на “по-добри” хранителни продукти, тъй като виждаме това като особено престъпно от страна на корпорациите, тъй като описват храната, която ядем, като лично притежание.

ВЪПРОСИ ПО ПОЛА И РАСАТА

Анархистите са наясно, че човешките същества са един вид и в крайна сметка всички са братя и сестри. Противопоставяме се на всички форми на дискриминация и активно насочваме внимание към дискриминацията, когато я видим, и се стремим да се справяме с нея директно. Ние сме неуморни врагове на всички групи, обединени от омраза. Ние искаме солидарност, вместо разделение.

ИНТЕРНЕТ

Анархистите ценят Интернет като най-голямата анархистична институция към днешна дата. Оценяваме свободния израз на идеи и липсата (засега) на централна власт. Искаме повече хора да имат достъп до Интернет, за да демократизираме тази медия още повече. Ценим Мрежата като същински конкурент на монопола на корпоративните медии.

МИКРО РАДИО

Анархистите подкрепят микро-радиостанциите като обществена, местна медия, която изпълнява много от функциите на традиционните радиостанции, без да бъде корпоративна. Местните медии трябва да се насърчават повече отвсякога пред лицето на все по-голямата конгломерация на корпоративните медии.

СЪСЕДСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

Анархистите силно подкрепят местните организации – наясно сме, че анархизмът е единствено възможен в процъфтяващи общества, и влагаме енергията си в създаването на децентрализирана мрежа от анархисти. Наясно сме, че никоя (между)народна платформа не може да се отнася до всички възможни ситуации, така че обръщаме внимание на своите собствени общества и това как по-мащабните въпроси засягат нашите общества.

СТУДЕНТСКА ПОДКРЕПА

Анархистите са наясно, че студентите са сред най-мизерстващите хора в нашето общество, тъй като ги смятат или за неопитни, или за частна собственост, която не заслужава правата на възрастните. Опитваме се да помогнем на студентите да се организират, за да преследват своите собствени интереси и да настояват за правата си като човешки същества, и да им дадем истинско разбиране на техните способности чрез преки действия.

ПРОБЛЕМИ НА ТРАНСПОРТА

Анархистите подкрепят обществения и алтернативния транспорт като начини за справяне с много проблеми, включително замърсяването и разрастването на градовете. Ние подкрепяме премислянето на градовете по нов, по-съобразен с хората начин, и се опитваме да насочваме внимание към проблемите на транспорта.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Анархистите силно защитават профсъюзите и са наясно, че корпоративна Америка не е приятел на работещия човек. Ние насърчаваме инициативата на прякото оплакване, вместо през йерархията на профсъюза. Ние насърчаваме уволняването на шефовете. Ние сме наясно, че работното място е най-малко демократичната институция в обществото и искаме радикално да променим това положение.

--------------------------------------------------------------------------------

Това би трябвало да ви даде някаква представа какво всъщност целят анархистите. Много от тези проблеми се обсъждат от така наречените прогресивисти и либерали, сигурно сте забелязали. Това, което отличава анархистите е, че докато другите просто защитават тези неща, анархистите пряко се стремят към тях. Просто казано, ние не се доверяваме на някого да защитава нещо вместо нас – ние го правим сами.

Пример за това можем да дадем с околната среда: докато либералният Сиера Клуб или Грийнпийс сядат с корпоративните замърсители и сключват тайни сделки с тях – често в ущърб на околната среда – “Earth First!” активно се бори с корпорациите на полето и насочва нужното внимание към дадения проблем.

Надяваме се, че ще се присъедините към нас, макар че трябва да не забравяте, че ние не сме като другите политически организации – няма Партия на анархистите или нещо подобно. Ние сме популярно движение, представляваме много различни хора с много различни възгледи и идеи. Няма обща доктрина, освен отдадеността ни на обществената справедливост и преките действия. Смятаме, че това е нашият източник на сила – сила чрез разнообразие.

превод

Великата Българска Газова Диверсификация

ВБГД - Една разработка на творчески колектив с ръководители, заслужил агент Гоце и Р. Овч

2009....ще има нов опит да ни пробутат хумана и памперси

Да не припарваме до урните, да си върнем фурните!

Колажист: Black Brother
Копирай и не спирай!

Честита Новата 2009 - Рецептата за "Молотов" остава същата, а смехът над недоразуменията, наричани "политици" все по-безкомпромисен

Уил Роджърс за Правителството и политиците

"Аз не измислям шеги. Аз просто наблюдавам политиците и съобщавам фактите."

"Всеки път когато се шегуват в Конгреса – това е закон и всеки път когато правят закон – това е шега."

"Никога не упреквайте представител на властта, че не прави нищо. Когато те не правят нищо, това означава, че не вредят на никого. Когато правят нещо, тогава наистина стават опасни."

"Бъдете благодарни, че не получаваме цялото Правителство за което плащаме."

"Бедата с истинските вицове, е че твърде често те биват избирани за депутати."

"Късата памет на Американските гласоподаватели е това, което държи нашите политици в офисите им."

"Колкото повече наблюдаваш политически живот, трябва да се съгласите, че всяка партия е по-скапана от другата. Тази, която не съществува, винаги изглежда най-добрата."

"Политиците говорят ежедневно за нещо, но никога не казват нещо."

"Бюджетът е митична торба с бобени зърна. Конгресът гласува митични зърна за нея, а след това се опитва да ги намери и извади от нея истински зърна."

"Ако някога инжектирате “истина” на политици, няма да имате политици повече."

"Времената се менят. Хората започнаха да възприемат комиците сериозно, а политиците на шега."

"Данъка върху общия доход е направил повече американци лъжци, отколкото голфът."

"Единствената разлика между данъците и смъртта е, че смъртта не винаги е толкова лош край."

"Не искам да се оплаквам, но винаги когато започва строеж на ново данъчно бюро, първото нещо, което удрят с чука съм аз.”