Wednesday, June 10, 2009

Визии и стратегии за бъдещето

Какво искам аз? Какво искат хората около мен – приятели, съмишленици, роднини? Какво искат българите? Какво искат хората по света?

Искам да се премахне злоупотребата с власт във всичките и форми, всеки да живее в мир със себе си и околните и ако това е невъзможно, то да не прекрачва границите на свободата на другите. Предполагам, че има едни базови, справедливи положения, които биха удовлетворили всички разумни хора. “Българите” незнам какво искат, не мисля че има такава обобщаваща категория като “българите”, за да има колективни индентичностти. Хората искат различни неща, въпросът е какво биха искали при друг тип ценностна система – респективно обществено устройство?

Чии живот искам да променя – моя, на тези около мен, на мислещите като мен, на българите, на ощетените, на всички по света? Коя част от този стремеж е реалистична?

Единственото реалистично начало е да започнеш промяната от себе си. По-скоро бих представял други алтернативи и модели на поведение, и мислене, които да пропангадират нагледно друг тип комуникация между хората. Когато тези принципи бъдат възприети като естествени, водещи към по-пълноценен живот, те биха оформили нови общностти-групи вътре в съществуващаща система – когато тези групи се разрастват, системата ще остъпва.

Какъв е минимума от съмишленици, необходими за осъществяването на
желаните и необходими промени - аз сам, малка група на пълно
единомислие, широка партийна организация, мрежа от много сравнително самостоятелни групи, голяма част от населението на страната, голяма част от населението на света?


И аз смятам, че устойчивото развитие за действия е през личните, приятелски връзки в една група. Тъй като се стремим към нейерархични връзки – мрежовата система е най-реалистична и би запазила принципите, които отстояваме. Федериране на групи и колективи до по-глобални мащаби с хоризонтални отговорностти и права в тях. Това би сработило при изчистени връзки и начин на носене на отговорност в малките колективи, което по естествен път да се пренасят в по-големи групирания за решаване на мащабни проблеми и цели.

Причината за всяка форма на борба е някаква несправедливост или съвкупност от взаимосвързани несправедливости. Коя или кои несправедливости са фундаментални и са централна цел в борбата за промяна? В коя сфера се коренят тези неприемливи дефекти – социална, икономическа, идеологическа, етническа, религиозна, морална, културна, психологическа, биологична?

Няма изолирани сфери на несправедливост. Корените са в делегирането на власт и монополизиране на насилието от страна на оформящите се на база злоупотребата с власт елити. Борбата ще е постепенна и бавна. Основна цел би следвало да бъде отграничаване и разбиване на центровете на власта като социална база, а от друга страна възпитание в семейството в духа на една нова етика.

Какво мисля че обуславя обществените взаимоотношения, които пораждат тези несправедливости – икономически, социални или божии закони, които обществото следва като цяло? Или съвкупността от целенасочени и взаимосвързани индивидуални действия, които пораждат разпознаваеми шарки, мотиви и тенденции в социалната тъкан?

Всичко е стереотипи, които се възпроизвеждат на всяко ниво. Разбивай моделите като оспорваш всеки авторитет от позиция на рационалността на науката. Откъсването от системата трябва да бъде чрез възпитанието и образованието в частност – тогава биха се породили други форми на колективни отношения.

Смяташ ли, че хората, които са или ще бъдат обект на социалните
промени, за които се бориш, са по принцип tabula rasa, върху която социалната система, включително ти, са писали и могат да пишат какъвто и да е било начин на поведение? Или разбираш, че всички хора имат вродени биологични и психологически склонности, които силно детерминират и ограничават репертоара на морални ценности, културни наслагвания и приемливи начини на поведение, мироглед и борба, в които
те биха могли да бъдат въвлечени?


Психологията ни учи, че ние следваме преди всичко модели на поведение, които се възпроизвеждат от нас самите след това. Не можем да създадем нова серия човеци с нов софтуеър – това би било откровено близо до евгениката и до нацизма. Просто откъсването на все повече хора, чрез предлагане на алтернативи би стартирало процес на самообучение в нов тип поведение, което би породило всички други промени в човешката дейност – култура, икономика , образование, изкуство и тн.

Бих приел и реформистки действия ако те са междинно стъпало към голямата крайна цел – ново общественто устройство, спонтанно родено от нова ценностна система. Простички принципи, които биха се приемали без насилие над личността. Свобода и зачитане на свободата на другите. Възприемане на хората като уникални индивидуалности с равни права, не равни качества, и зачитане на тези права въпреки възможността на едни да придобият предимства пред други.

No comments: