Duffy "Endlessly" 2010

She made it again! Убийствен втори албум на Дъфи.

Те са..... WARPAINT

Следващото голямо нещо за мен е . За тях вече се говори като за "новите кралици на ъндърграунда" и с основание. Има групи, които запомняш без да знаеш защо точно, нещо във въздуха..... меланхолични китари, хипнотичен вокал зад пост-пънк-нео-фолк ритъм..достатъчно нагазил в психеделия и shoegaze. И застанаха достойно върху NME за месец октомври 2010.

WARPAINT идват от Los Angeles събрани през 2004^[1]. Те са Emily Kokal (вокал/китара), Theresa Wayman (вокал/китара), Jenny Lee Lindberg (бас/вокал), и Stella Mozgawa (барабани/клавишни). Групата сменя много момичета, актрисата Shannyn Sossamon и настоящия китарист на Red Hot Chili Peppers - Josh Klinghoffer. Дебютното EP, Exquisite Corpse излиза през 2009, а цяла тава The Fool, на 25 октомври 2010.^[2]

Тук може да изтеглите:

Warpaint - Exquisite Corpse EP

http://soundweave.blogspot.com/2010/10/warpaint-exquisite-corpse-ep.html

Warpaint - The Fool [2010]

http://www.mediafire.com/?dfs6pyqwrkm4q12

Ще ги харесаш ако харесваш: Portishead, Cranes, Speck Mountain, Audrey, Black Heart Procession, Hindi Zahra, Beach House, Broadcast, Sonic Youth, Dum Dum Girls, Best Coast, Joanna Newsom, Wildbirds & Peacedrums

Официален уеб-сайт:
http://www.warpaintwarpaint.com/

Violation of freedom of speech and expression in Russia: current case Oleg Mavromati

Violation of freedom of speech and expression in Russia: current case Oleg Mavromati

Raise a voice in support of freedom of speech and expression! Insist on dropping charges against artists and art-show organisers in Russia.

It seems that in Russia there is a regular violation of the basic human rights. No artist or art show organizer should be prosecuted and their right to freedom of expression should be respected and the criminal cases against them should be closed.

ACTION IS NEEDED NOW!

PETIТION

Please sign this petition for Oleg Mavromati and other Russian artists prosecuted under 282 article.

LETTERS OF SUPPORT
Please write letters of support for Mavromati to Boryana Dragoeva brrights@yahoo.com.

PRESS
Help spread the word! Copy to blogs and other media. Please write comments!

http://www.ipetitions.com/petition/olegmavromati/

Bryan Ferry - Olympia (2010)

Легендарният Bryan Ferry се завръща със забележителен дебют за Astralwerks Records, новият студиен албум Olympia (ко-продуциран от Фери и Rhett Davies). Албумът включва участия на Nile Rodgers, David Gilmour, Groove Armada, Scissor Sisters, Marcus Miller, Flea, Mani (Primal Scream, ex Stone Roses) и Jonny Greenwood от Radiohead. "Olympia" прави и нещо друго забележително, тук са членовете на Roxy Music, освен Brian Eno, тук са Phil Manzanera, и Andy Mackay. Това е пъввият път когато работят заедно след албума на Roxy - For Your Pleasure от 1973! И да, на обложката на албума, е самата Кейт Мос.

Track List:

1. You Can Dance 4:28

2. Alphaville 4:25

3. Heartache By Numbers 4:55

4. Me Oh My 4:40

5. Shameless 4:35

6. Song To The Siren 5:56

7. No Face, No Name, No Number 4:40

8. BF Bass (Ode To Olympia) 4:09

9. Reason Or Rhyme 6:51

10.Tender Is The Night 4:34

СВАЛЯНЕ:

http://www.freshwap.net/music/350363-bryan-ferry-olympia-2010.html

Linkin Park - A Thousand Suns 2010

За кратък коментар за този албум направо ще цитирам сходното заглавието на албума на титаните Killing Joke от 1986г. - Brighter than a Thousand Suns! Brighter.....! Заглавието на албума е познато от Brighter than a Thousand Suns: A Personal History of the Atomic Scientists, книгата на Robert Jungk от 1958г и знаменитото изказване на Роберт Опенхаймер, бащата на атомната бомба, който той взима от санскритския оригинал на Bhagavad Gita: "If the radiance of a thousand suns were to burst at once into the sky, that would be like the splendor of the mighty one,".

Страхотен албум от Linkin Park без съмнение, един от тези, които ме впечатлиха през 2010г. Концептуален и политически сериозен, това е най-доброто, което групата е правила като текстове и послания. В това отношение не е изненада, защото е тематично надграждане и добро продължение на албума Minutes to Midnight (2007). В музикално отношение това отвява всички "подобни" групи, за мен това е нов жанр! Албумът се фокусира върху атомното безумие, войните, и мрачното технологично бъдеще пред човечеството. Ето какво казва Майк Шинода за албума: "On this record, the concepts blend human ideas with technology [...] Human fears, your fear of what's going to happen in the world, the music kind of references that".

Албумът е различен от всичко, което сте чули от Linkin Park или някой друг по този въпрос. Най-добрият начин да го опиша и все още на светлинни години от опита на действителното слушане - това е "The Fragile" среща "Achtung Baby". Все пак, това е по-скоро като саундтрак към спасението от Апокалипсиса, отколкото нещо друго.

A Thousand Suns дълбоко разглежда загубата, живота и любовта в пространство и възраст, с много Blade Runner подход. "The Requiem" и "The Radiance" дават началото на пътуването със зловещо елегантен клавир. Глас на робот заявява: "God save us".

Обединявам интротата с реалните парчета, защото така всъщност трябва да се възприема албума.

1.The Requiem/The Radiance - перфектното интро! Говори Роберт Опенхаймер, създателят на атомната бомба:

We knew the world would not be the same. Two people laughed, two people cried. Most people were silent. I remembered the line from the Hindu scripture The Bhagavad-Gita; Vishnu is trying to persuade the Prince That he should do his duty And to impress him Takes on his multi-armed form and says, 'Now I am become Death, the destroyer of worlds.' ...I suppose we all thought that, One way or another.

2.Burning In The Skies - една от фаворите ми в албума, напомня ми U2 от периода на Zooropa - POP експериментите. Мелодично и красиво.

3.Empty Spaces/When They Come For Me -Просто Try to catch up mothafuka!

4.Robot Boy - много поп звучене в добрия смисъл на думата, една от песните, които няма да оставят равнодушни дай-хард феновете на групата.....защото няма да им хареса. Тук дори приликите с бой-бандите са много.

5.Jornada Del Muerto - (Journey of the Dead), страхотна мелодия! Майк Шинода говори на японски!

6.Waiting For The End - източна мелодия и не само заради акустичния, шамански барабанен тътен. Напевен вокал, характерен за племенните шамани.

7.Blackout - не ми допада, защото агресията и не пасва на епичните настроения на албума.

8.Wretches And Kings - Шинода в акция! Започва с реч на Mario Savio и следват убийствено тежки, невротични и хаотични скречове на Joe Hahn, една от най-запомнящите се песни в албума. Дори в началото си помислих как са поканили Чък Ди от Public Enemy, за да направят заедно отговора на Bring The Noise. Епохално парче! После приятно се поласках от попадението си, след като прочетох случайно какво казва Шинода за това парче:

"There is a homage to Chuck D on there. It's probably the most hip-hop song on the record and one of the most aggressive...Public Enemy were very three-dimensional with their records because although they seemed political, there was a whole lot of other stuff going on in there too. It made me think how three-dimensional I wanted our record to be without imitating them of course, and show where we were at creatively."[10]

9.Wisdom, Justice, And Love/Iridescent - любимата ми част от албума. Независимо дали е роботизираната реч на Мартин Лутър Кинг(http://www.americanrhetoric.com/speeches/mlkatimetobreaksilence.htm) и прехода с финното пиано към "Iridescent" Linkin Park се променят играта. За мен отново U2 асоциации от последния им албум.

10.Fallout/The Catalyst - Комбинацията е страхотна. Втората силна част в албума след Wretches And Kings и първи сингъл от албума.

11.The Messenger - финална акустика, Честър наистина пее със запазена марка. Най-бавната от целият албум.

Албума е драматичен и успешен обрат в съдбата на една група, които са били пратени в неизвестност, след като получават толкова лоши оценки за последния си албум. Разбира се, те винаги поддържаха стабилно ниво на популярност, но в музикално отношение бяха останали без лице. Критиките и за този вече са унищожителни, но и прекрасните усещания също. Вече прочетох коментари как LP са мъртви, това не е рок вече - това са One Republic влезли в Taco Bell -евтини, комерсиални и гадни, това е Muse & U2, да изхвърлят Рик Ръбин и да се върнат към Дон Гилмор....и т.н.

Дали продуцента Рик Рубин вкара вяра в тях, или те имаха вяра в "Рубин", най-накрая се е получило нещо близо до шедьовър. Поне за мен.

А през 2010г. да напишеш албум от бъдещето си е постижение. Докато слушах албума тези дни, гледах и "RepoMan" и антиутопичното бъдеще не ми изглеждаше вече толкова мрачно и необратимо.

ето едни критични ревюта, които аз поне не споделям

http://www.411mania.com/music/album_reviews/152998

Linkin Park – Wisdom, Justice and Love

“I come to this magnificent house of worship tonight because my conscience leaves me no other choice.

A true revolution of values will lay hands on the world order and say of war:«This way of settling differences is not just».This business of burning human beings with napalm,filling our nation’s homes with orphans and widows,

of injecting poisonous drugs of hateinto the veins of people normally humane,
sending men home from dark and bloody battlefields physically handicapped andpsychologically deranged, cannot be reconciled with wisdom, justice and love.” – Martin Luther King, Jr

http://en.wikipedia.org/wiki/A_Thousand_Suns

XOPA is coming.....

U2 - 2010-09-06 - Истанбул, Турция

U2 направиха зашеметяващ концерт пред близо 50 хиляди души в Истанбул, който тази година е столица на европейската култура. На Олимпийския стадион "Ататюрк" бяхме и невероятно много българи, както и хора от 28 други държави според организаторите.

На въртящата се на 360 градуса и висока 64 метра сцена за два часа групата изпълни общо 25 парчета. Точно в 21.45 часа групата тръгна към сцената, водени от бекстейджа до там от камери, което ги прожектираха на огромния екран, и това под звуците на интрото с което започва всеки техен лайв от тура - "Space Oddity" на Дейвид Боуи. След серия класики, Боно покани на сцената турския интелектуалец с леви убеждения, певец, писател и композитор Зюлфу Ливанели - Ömer Zülfü Livaneli. Двамата изпълниха заедно част от Mothers Of The Disappeared и след това Ливанели изпя сам, своята невероятно популярна песен Yigidim Aslanim Burda Yatiyor, а хиляди екзалтирани, турски фенове пригласяха. Боно посвети MOTD на Fehmi Tosun, кюрдски работник и синдикален лидер, изчезнал безследно в Турция след задържане от властите през 1995г, и е един от знаковите случаи на политическо насилие и нарушаване на човешки права от милитаристичния режим в Турция. Предишната вечер, групата се срещна и разговаря с Hanim, вдовицата на Fehmi, който е споменат още в обложката на албума на U2 - POP от 1997г.

Това беше първият концерт на U2 в Истанбул и десетият от световното им турне до този момент.

Преди самият концерт U2 направиха спонтанен саундчек с Mothers Of The Disappeared, Return Of The Stingray Guitar, и най-изненадващо, Mercy. Mercy е неиздавана песен на U2, записана по време на сесиите за How To Dismantle An Atomic Bomb и се намира само в Интернет.

Mercy не я направиха на концерта, но пък Mothers Of The Disappeared беше новата песен за този тур и зае мястото на досега изпълняваната MLK и не е свирена на живо от 2 March 2006, от Vertigo tour, а и за първи път е свирена извън Южна Америка от 20 December 1987, и това беше 14-тото и изпълнение на живо изобщо.

New Year's Day и Ultra Violet не бяха в сетлиста в Атина, и сега смениха I Will Follow и Hold Me, Thrill Me, Kiss Me, Kill Me. Pride също беше в сетлиста както и в Атина и стана парче, което те правят в градове, в които не са свирили досега. Преди нея Боно се провикна "We pray for the new Turkey......"

Убийствен концерт! Силните моменти за мен бяха танцът на Боно с красиво момиче от публиката, изкарано на сцената от публиката на In A Little While. Боно каза след танца, че забравил да пита за нейното име, но пък изпя песента с думите "...in a turkish eyes...." и хората полудяха от възторг.

По време на "речта" към публиката, Боно спомена с благодарност името на Държавния министър и главен преговарящ с ЕС - Егемен Багъш, с който премина предишния ден моста над Босфора. И......секунди след това беше мощно освиркан от публиката, което го принуди да обясни "....добре, добре, няма да споменавам повече имена на политици"..... силен момент. Боно говори за връзката му Европа и Азия, като връзка-символ от миналото към бъдещето на стара Европа.

Боно: "It’s a beautiful bridge. It’s not just from Europe to Asia, not just from the religious to secular, but from the past to the future, from where Europe has been to where Europe needs to go."

Много трогателно и искрено, прозвуча и поздрава, който Ливанели отправи към Боно и U2, цитирайки стих от британския поет с ирландски корени Arthur William Edgar O'Shaughnessy - "We are the music makers, we are the dreamers of dreams" ....."Welcome Bono, welcome to Istanbul, welcome friends to Turkey"

Sunday Bloody Sunday групата посвети за каузата на Палестина, за иранската опозиция. Walk On отново беше посветена на лидерката на демократичната опозиция в Бирма (Мианмар) - Aung San Suu Kyi, която се намира под домашен арест от 20 години. Преди One, отново от огромния екран видяхме и чухме силните думи на отец Дезмънд Туту, призоваващ за солидарност и помощ със страните от Третия Свят. На One не мога да опиша какво се случи с публиката.

За Ultraviolet, песен от албума Achtung Baby, Боно излезе по сако с пришите на ръкавите лазери.

Боно закри концерта с думите, “Let’s not make it so long before we come back” преди да завършат с последната песен - “Moment of Surrender.

U2 - 2010-09-06 - Istanbul, Turkey (Audience rec mp3@192)

Intro - Space Oddity (на тази песен на David Bowie групата излезе на сцената)

01. Return Of The Stingray Guitar
02. Beautiful Day / Always Forever Now
03. New Year's Day
04. Get On Your Boots
05. Magnificent
06. Mysterious Ways / My Sweet Lord
07. Elevation
08. Until The End Of The World
09. I Still Haven't Found What I'm Looking For
10. Pride (In The Name Of Love)
11. In A Little While
12. Miss Sarajevo
13. City Of Blinding Lights
14. Vertigo / с цитат от великата песен на Undertones - "Teenage Kicks"
15. I'll Go Crazy If I Don't Go Crazy Tonight / Discothèque / John I'm Only Dancing
16. Sunday Bloody Sunday / Get Up Stand Up
17. Mothers Of The Disappeared
18. Yigidim Aslanim Burda Yatiyor
19. Walk On / You'll Never Walk Alone

БИС 1
20. One
21. Amazing Grace (snippet) / Where The Streets Have No Name

БИС 2

22. UltraViolet (Light My Way)

23. With Or Without You
24. Moment of Surrender

може да свалите буутлег запис от този лайв тук:

http://hotfile.com/dl/68238537/fbc9933/U2.2010-09-06.Istanbul.Macphisto.by.T.U.B.E.rar.html

"U2 профучаха като вятър през Босфора", разтръбиха всички турски медии на другия ден.......

we're anti-fascist, anti-racist, anti-violence, WE'RE AGAINST IGNORANCE - Joe Strummer

'You gotta be able to go out there and do it for yourself.No one's gonna give it to you.''..- Joe Strummer

we're anti-fascist, anti-racist, anti-violence, WE'RE AGAINST IGNORANCE - Joe Strummer

The Men They Couldn't Hang

The Men They Couldn't Hang – лондонска група, съчетаваща пънк-рок, традиционна келтска музика и традициите на пролетарската поезия.

Групата е сформирана в Лондон през 1984, когато участниците в Catch 22 Пол Саймъндс (китара, клавишни), Филип "Swill" Оджърс (вокал, китара) и неговия брат Джон Оджърс (ударни) се запознават с пеещия китарист Стефан Кашем. Към тях се присъединява и Шейн Брадли (бас, флейта), свиреща дотогава с Shane MacGowan, лидера на The Pogues, в неговата първа група The Nipple Erectors.

С успех излизат на няколко кънтри и пънк-фестивали, през 1984 групата пуска сингъла "The Green Fields of France", песен на Ерик Богла (автор на «And The Band Played Waltzing Matilda»). Фолк-пънк-балада, в нея «лирическия герой» който мислено беседва над кръстовете с войниците, загинали на фронта през Първата световна война, песента става инди-чарт хит. Джон Пил в своя списък за песен на годината («Festive 50») я поставя на 3-то място.

След година Елвис Костело подписва с тях чрез своя лейбъл Demon, където излиза и дебютния албум "The Night of a Thousand Candles". Сингъла от него, "Ironmasters" (композиция на Симъндс, в който се правят паралели между угнетените работници по време на индустриалната революция и вътрешната политиката на Маргарет Татчър), също влиза на 1-во място в Indie UK Charts. По радиото песента е пусната едва когато е махнат куплета: «… And oh, that iron bastard, she still gets her way» пряк намек за «желязната лейди»).

През 1985, подписват контракт с MCA, групата пуска втория албум "How Green Is The Valley" със синглите "Ghosts Of Cable Street" (за решаващата схватка на британските работници с фашистите на Освалд Мосли на Кейбъл-стрийт през 1936) и "Shirt Of Blue" (за стачката на британските миньори през 1984-1985). След издаването на албума Брадли напуска групата и отива да свири с Wreckless Eric. (Шейн МакГоуан нарича в нейна чест инструменталната композиция "Shanne Bradley", която излиза в сингъла "Fairytale Of New York" и после е включена в преиздадения албум ""If I Should Fall From Grace With God").

Брадли е заменена от басистта Рики МакГвайър (от UK Subs), който вече взима участие в работата по албума "Waiting For Bonaparte". И тук силни са парчетата с историческа тематика («The Colours» — за моряк по времето на наполеоновите войни, «The Crest» — за санитарите по време на Втората световна война). Както не е изненада песента «The Colours» е забранено по BBC заради куплета («You've Come Here To Watch Me Hang»), който цензурата свързва със събитията по това време в ЮАР.

През 1988 групата отново сменя издателя и се връща към Silvertone. Към нея се присъединява пианист/аккордионистта Ник Мур, с който записват два албума: "Silvertown" и "The Domino Club". Последния е с по-рок звучене, и по-малко фолк елементи.

През 1991 , след излизането на концертния албум "Alive, Alive-O", групата неочаквано се разпада. Събират се отново през 1996 году, но вече без барабанистта Джон Оджърс, който отива като роуди при Therapy?. Групата с успех свири и до днес, записват нови албуми, правят концерти и остават живи класици на и една от най-влиятелните групи в английския фолк-пънк.

Дискография:
1985 — "The Night of a Thousand Candles"

1986 — "How Green Is The Valley"

1988 — "Waiting For Bonaparte"

1989 — "Silvertown"

1990 — "Domino Club"

1991 — "Alive, Alive-O" (live)

1996 — "Never Born To Follow"

1997 — "Big Six Pack"

1998 — "Majestic Grill: The Best of the Men They Couldn't Hang"

1999 — "The Mud, The Blood And The Beer (Best Of, Volume 2)"

2003 — "The Cherry Red Jukebox"

2005 — "Smugglers and Bounty Hunters" (live)

2007 — "Demos and Rarities Volume 1"

Официален сайт: http://www.tmtch.net/

Въобще The Men They Couldn't Hang, остават малко незаслужено в сянката на The Pogues, макар че са една от най-важните групи за фолк-пънк течението, която вдъхновява много по-нови банди. Но както се казва пиянските изцепки на Шейн МаКгоън са по-интересни от скромните пичове от The Men They Couldn't Hang.

In Case of Fire Do Not Use Elevator - Use ХАСПЕЛ

In Case of Fire Do Not Use Elevator Signs - Use Социален център "Хаспел"

Свобода за Волкан Севинч!

Свобода за Волкан Севинч!

Ако вместо да танцува беше чела...

София Сити Стрийтс