За кратък коментар за този албум направо ще цитирам сходното заглавието на албума на титаните Killing Joke от 1986г. - Brighter than a Thousand Suns! Brighter.....! Заглавието на албума е познато от Brighter than a Thousand Suns: A Personal History of the Atomic Scientists, книгата на Robert Jungk от 1958г и знаменитото изказване на Роберт Опенхаймер, бащата на атомната бомба, който той взима от санскритския оригинал на Bhagavad Gita: "If the radiance of a thousand suns were to burst at once into the sky, that would be like the splendor of the mighty one,".Страхотен албум от Linkin Park без съмнение, един от тези, които ме впечатлиха през 2010г. Концептуален и политически сериозен, това е най-доброто, което групата е правила като текстове и послания. В това отношение не е изненада, защото е тематично надграждане и добро продължение на албума Minutes to Midnight (2007). В музикално отношение това отвява всички "подобни" групи, за мен това е нов жанр! Албумът се фокусира върху атомното безумие, войните, и мрачното технологично бъдеще пред човечеството. Ето какво казва Майк Шинода за албума: "On this record, the concepts blend human ideas with technology [...] Human fears, your fear of what's going to happen in the world, the music kind of references that".
Албумът е различен от всичко, което сте чули от Linkin Park или някой друг по този въпрос. Най-добрият начин да го опиша и все още на светлинни години от опита на действителното слушане - това е "The Fragile" среща "Achtung Baby". Все пак, това е по-скоро като саундтрак към спасението от Апокалипсиса, отколкото нещо друго.
A Thousand Suns дълбоко разглежда загубата, живота и любовта в пространство и възраст, с много Blade Runner подход. "The Requiem" и "The Radiance" дават началото на пътуването със зловещо елегантен клавир. Глас на робот заявява: "God save us".
Обединявам интротата с реалните парчета, защото така всъщност трябва да се възприема албума.
1.The Requiem/The Radiance - перфектното интро! Говори Роберт Опенхаймер, създателят на атомната бомба:
We knew the world would not be the same. Two people laughed, two people cried. Most people were silent. I remembered the line from the Hindu scripture The Bhagavad-Gita; Vishnu is trying to persuade the Prince That he should do his duty And to impress him Takes on his multi-armed form and says, 'Now I am become Death, the destroyer of worlds.' ...I suppose we all thought that, One way or another.
2.Burning In The Skies - една от фаворите ми в албума, напомня ми U2 от периода на Zooropa - POP експериментите. Мелодично и красиво.
3.Empty Spaces/When They Come For Me -Просто Try to catch up mothafuka!
4.Robot Boy - много поп звучене в добрия смисъл на думата, една от песните, които няма да оставят равнодушни дай-хард феновете на групата.....защото няма да им хареса. Тук дори приликите с бой-бандите са много.
5.Jornada Del Muerto - (Journey of the Dead), страхотна мелодия! Майк Шинода говори на японски!
6.Waiting For The End - източна мелодия и не само заради акустичния, шамански барабанен тътен. Напевен вокал, характерен за племенните шамани.
7.Blackout - не ми допада, защото агресията и не пасва на епичните настроения на албума.
8.Wretches And Kings - Шинода в акция! Започва с реч на Mario Savio и следват убийствено тежки, невротични и хаотични скречове на Joe Hahn, една от най-запомнящите се песни в албума. Дори в началото си помислих как са поканили Чък Ди от Public Enemy, за да направят заедно отговора на Bring The Noise. Епохално парче! После приятно се поласках от попадението си, след като прочетох случайно какво казва Шинода за това парче:
"There is a homage to Chuck D on there. It's probably the most hip-hop song on the record and one of the most aggressive...Public Enemy were very three-dimensional with their records because although they seemed political, there was a whole lot of other stuff going on in there too. It made me think how three-dimensional I wanted our record to be without imitating them of course, and show where we were at creatively."[10]
9.Wisdom, Justice, And Love/Iridescent - любимата ми част от албума. Независимо дали е роботизираната реч на Мартин Лутър Кинг(http://www.americanrhetoric.com/speeches/mlkatimetobreaksilence.htm) и прехода с финното пиано към "Iridescent" Linkin Park се променят играта. За мен отново U2 асоциации от последния им албум.
10.Fallout/The Catalyst - Комбинацията е страхотна. Втората силна част в албума след Wretches And Kings и първи сингъл от албума.
11.The Messenger - финална акустика, Честър наистина пее със запазена марка. Най-бавната от целият албум.
Албума е драматичен и успешен обрат в съдбата на една група, които са били пратени в неизвестност, след като получават толкова лоши оценки за последния си албум. Разбира се, те винаги поддържаха стабилно ниво на популярност, но в музикално отношение бяха останали без лице. Критиките и за този вече са унищожителни, но и прекрасните усещания също. Вече прочетох коментари как LP са мъртви, това не е рок вече - това са One Republic влезли в Taco Bell -евтини, комерсиални и гадни, това е Muse & U2, да изхвърлят Рик Ръбин и да се върнат към Дон Гилмор....и т.н.
Дали продуцента Рик Рубин вкара вяра в тях, или те имаха вяра в "Рубин", най-накрая се е получило нещо близо до шедьовър. Поне за мен.
А през 2010г. да напишеш албум от бъдещето си е постижение. Докато слушах албума тези дни, гледах и "RepoMan" и антиутопичното бъдеще не ми изглеждаше вече толкова мрачно и необратимо.
ето едни критични ревюта, които аз поне не споделям
Linkin Park – Wisdom, Justice and Love
“I come to this magnificent house of worship tonight because my conscience leaves me no other choice.
A true revolution of values will lay hands on the world order and say of war:«This way of settling differences is not just».This business of burning human beings with napalm,filling our nation’s homes with orphans and widows,
of injecting poisonous drugs of hateinto the veins of people normally humane,
sending men home from dark and bloody battlefields physically handicapped andpsychologically deranged, cannot be reconciled with wisdom, justice and love.” – Martin Luther King, Jr
No comments:
Post a Comment