U2 направиха зашеметяващ концерт пред близо 50 хиляди души в Истанбул, който тази година е столица на европейската култура. На Олимпийския стадион "Ататюрк" бяхме и невероятно много българи, както и хора от 28 други държави според организаторите. На въртящата се на 360 градуса и висока 64 метра сцена за два часа групата изпълни общо 25 парчета. Точно в 21.45 часа групата тръгна към сцената, водени от бекстейджа до там от камери, което ги прожектираха на огромния екран, и това под звуците на интрото с което започва всеки техен лайв от тура - "Space Oddity" на Дейвид Боуи. След серия класики, Боно покани на сцената турския интелектуалец с леви убеждения, певец, писател и композитор Зюлфу Ливанели - Ömer Zülfü Livaneli. Двамата изпълниха заедно част от Mothers Of The Disappeared и след това Ливанели изпя сам, своята невероятно популярна песен Yigidim Aslanim Burda Yatiyor, а хиляди екзалтирани, турски фенове пригласяха. Боно посвети MOTD на Fehmi Tosun, кюрдски работник и синдикален лидер, изчезнал безследно в Турция след задържане от властите през 1995г, и е един от знаковите случаи на политическо насилие и нарушаване на човешки права от милитаристичния режим в Турция. Предишната вечер, групата се срещна и разговаря с Hanim, вдовицата на Fehmi, който е споменат още в обложката на албума на U2 - POP от 1997г.
Това беше първият концерт на U2 в Истанбул и десетият от световното им турне до този момент.
Преди самият концерт U2 направиха спонтанен саундчек с Mothers Of The Disappeared, Return Of The Stingray Guitar, и най-изненадващо, Mercy. Mercy е неиздавана песен на U2, записана по време на сесиите за How To Dismantle An Atomic Bomb и се намира само в Интернет.
Mercy не я направиха на концерта, но пък Mothers Of The Disappeared беше новата песен за този тур и зае мястото на досега изпълняваната MLK и не е свирена на живо от 2 March 2006, от Vertigo tour, а и за първи път е свирена извън Южна Америка от 20 December 1987, и това беше 14-тото и изпълнение на живо изобщо.
New Year's Day и Ultra Violet не бяха в сетлиста в Атина, и сега смениха I Will Follow и Hold Me, Thrill Me, Kiss Me, Kill Me. Pride също беше в сетлиста както и в Атина и стана парче, което те правят в градове, в които не са свирили досега. Преди нея Боно се провикна "We pray for the new Turkey......"
Убийствен концерт! Силните моменти за мен бяха танцът на Боно с красиво момиче от публиката, изкарано на сцената от публиката на In A Little While. Боно каза след танца, че забравил да пита за нейното име, но пък изпя песента с думите "...in a turkish eyes...." и хората полудяха от възторг.
По време на "речта" към публиката, Боно спомена с благодарност името на Държавния министър и главен преговарящ с ЕС - Егемен Багъш, с който премина предишния ден моста над Босфора. И......секунди след това беше мощно освиркан от публиката, което го принуди да обясни "....добре, добре, няма да споменавам повече имена на политици"..... силен момент. Боно говори за връзката му Европа и Азия, като връзка-символ от миналото към бъдещето на стара Европа.
Боно: "It’s a beautiful bridge. It’s not just from Europe to Asia, not just from the religious to secular, but from the past to the future, from where Europe has been to where Europe needs to go."
Много трогателно и искрено, прозвуча и поздрава, който Ливанели отправи към Боно и U2, цитирайки стих от британския поет с ирландски корени Arthur William Edgar O'Shaughnessy - "We are the music makers, we are the dreamers of dreams" ....."Welcome Bono, welcome to Istanbul, welcome friends to Turkey"
Sunday Bloody Sunday групата посвети за каузата на Палестина, за иранската опозиция. Walk On отново беше посветена на лидерката на демократичната опозиция в Бирма (Мианмар) - Aung San Suu Kyi, която се намира под домашен арест от 20 години. Преди One, отново от огромния екран видяхме и чухме силните думи на отец Дезмънд Туту, призоваващ за солидарност и помощ със страните от Третия Свят. На One не мога да опиша какво се случи с публиката.
За Ultraviolet, песен от албума Achtung Baby, Боно излезе по сако с пришите на ръкавите лазери.
Боно закри концерта с думите, “Let’s not make it so long before we come back” преди да завършат с последната песен - “Moment of Surrender.
U2 - 2010-09-06 - Istanbul, Turkey (Audience rec mp3@192)
02. Beautiful Day / Always Forever Now
03. New Year's Day
04. Get On Your Boots
05. Magnificent
06. Mysterious Ways / My Sweet Lord
07. Elevation
08. Until The End Of The World
09. I Still Haven't Found What I'm Looking For
10. Pride (In The Name Of Love)
11. In A Little While
12. Miss Sarajevo
13. City Of Blinding Lights
14. Vertigo / с цитат от великата песен на Undertones - "Teenage Kicks"
15. I'll Go Crazy If I Don't Go Crazy Tonight / Discothèque / John I'm Only Dancing
16. Sunday Bloody Sunday / Get Up Stand Up
17. Mothers Of The Disappeared
18. Yigidim Aslanim Burda Yatiyor
19. Walk On / You'll Never Walk Alone
БИС 1
20. One
21. Amazing Grace (snippet) / Where The Streets Have No Name
24. Moment of Surrender
може да свалите буутлег запис от този лайв тук:
No comments:
Post a Comment