The Men They Couldn't Hang – лондонска група, съчетаваща пънк-рок, традиционна келтска музика и традициите на пролетарската поезия.
Групата е сформирана в Лондон през 1984, когато участниците в Catch 22 Пол Саймъндс (китара, клавишни), Филип "Swill" Оджърс (вокал, китара) и неговия брат Джон Оджърс (ударни) се запознават с пеещия китарист Стефан Кашем. Към тях се присъединява и Шейн Брадли (бас, флейта), свиреща дотогава с Shane MacGowan, лидера на The Pogues, в неговата първа група The Nipple Erectors.
С успех излизат на няколко кънтри и пънк-фестивали, през 1984 групата пуска сингъла "The Green Fields of France", песен на Ерик Богла (автор на «And The Band Played Waltzing Matilda»). Фолк-пънк-балада, в нея «лирическия герой» който мислено беседва над кръстовете с войниците, загинали на фронта през Първата световна война, песента става инди-чарт хит. Джон Пил в своя списък за песен на годината («Festive 50») я поставя на 3-то място.
След година Елвис Костело подписва с тях чрез своя лейбъл Demon, където излиза и дебютния албум "The Night of a Thousand Candles". Сингъла от него, "Ironmasters" (композиция на Симъндс, в който се правят паралели между угнетените работници по време на индустриалната революция и вътрешната политиката на Маргарет Татчър), също влиза на 1-во място в Indie UK Charts. По радиото песента е пусната едва когато е махнат куплета: «… And oh, that iron bastard, she still gets her way» пряк намек за «желязната лейди»).
През 1985, подписват контракт с MCA, групата пуска втория албум "How Green Is The Valley" със синглите "Ghosts Of Cable Street" (за решаващата схватка на британските работници с фашистите на Освалд Мосли на Кейбъл-стрийт през 1936) и "Shirt Of Blue" (за стачката на британските миньори през 1984-1985). След издаването на албума Брадли напуска групата и отива да свири с Wreckless Eric. (Шейн МакГоуан нарича в нейна чест инструменталната композиция "Shanne Bradley", която излиза в сингъла "Fairytale Of New York" и после е включена в преиздадения албум ""If I Should Fall From Grace With God").
Брадли е заменена от басистта Рики МакГвайър (от UK Subs), който вече взима участие в работата по албума "Waiting For Bonaparte". И тук силни са парчетата с историческа тематика («The Colours» — за моряк по времето на наполеоновите войни, «The Crest» — за санитарите по време на Втората световна война). Както не е изненада песента «The Colours» е забранено по BBC заради куплета («You've Come Here To Watch Me Hang»), който цензурата свързва със събитията по това време в ЮАР.
През 1988 групата отново сменя издателя и се връща към Silvertone. Към нея се присъединява пианист/аккордионистта Ник Мур, с който записват два албума: "Silvertown" и "The Domino Club". Последния е с по-рок звучене, и по-малко фолк елементи.
През 1991 , след излизането на концертния албум "Alive, Alive-O", групата неочаквано се разпада. Събират се отново през 1996 году, но вече без барабанистта Джон Оджърс, който отива като роуди при Therapy?. Групата с успех свири и до днес, записват нови албуми, правят концерти и остават живи класици на и една от най-влиятелните групи в английския фолк-пънк.
Дискография:
1985 — "The Night of a Thousand Candles"
1985 — "The Night of a Thousand Candles"
1986 — "How Green Is The Valley"
1988 — "Waiting For Bonaparte"
1989 — "Silvertown"
1990 — "Domino Club"
1991 — "Alive, Alive-O" (live)
1996 — "Never Born To Follow"
1997 — "Big Six Pack"
1998 — "Majestic Grill: The Best of the Men They Couldn't Hang"
1999 — "The Mud, The Blood And The Beer (Best Of, Volume 2)"
2003 — "The Cherry Red Jukebox"
2005 — "Smugglers and Bounty Hunters" (live)
2007 — "Demos and Rarities Volume 1"
Официален сайт: http://www.tmtch.net/
Въобще The Men They Couldn't Hang, остават малко незаслужено в сянката на The Pogues, макар че са една от най-важните групи за фолк-пънк течението, която вдъхновява много по-нови банди. Но както се казва пиянските изцепки на Шейн МаКгоън са по-интересни от скромните пичове от The Men They Couldn't Hang.
2 comments:
Абе за последното не съм съгласен. Освен пиянски изцепки, Шейн има истински голям талант. И като композитор и като текстописец. TMTCH съм ги слушал малко та не знам. Харесват ми много. The battle of Cable street ми е много любимо парче, ама все пак Поугс са ми по-любими.
Сандеро
Така е. Просто искам да каже, че вниманието и култовият статус към Поугс от медийна гледна точка в голяма степен е заради харизматичния и скандален Шейн. Той е прекрасен текстописец и музикант, но всички акцентират върху неговите изцепки и това прави Поугс познати на хора извън дай-хард феновете на фолк-пънка. Самите Поугс са много по-експлозивни като темперамент и на концерти. Просто влиянието на TMTCH е безпорно без никога да бъдат в светлините на прожекторите и да получат признание.
Post a Comment