Херберт Маркузе
“Едноизмерният Човек, изследвания върху идеологията на развитото ивдустриално общество”
Това е фантастична книга!! Препоръчвам я на всички. Издадена е у нас през 1997г. от издателство “Христо Ботев”.
Маркузе не е анархист, но анализите които прави са доста интересни от наша гледна точка.
Страхотно тълкуване на процесите в капиталистическата система на производство, на обществата и на глобализацията в нашето общество днес, а книгата е писана през 1964г.!!!! Доста преди Алвин Тофлър например…….
И събитията във Франция от 1968 и радикалните леви в Германия са били повлияни от този труд. Ето някои цитати от нея, които дори не са най-интересните…….
“В напредналата индустриална цивилизация господства една удобна, лека, приемлива и демократична несвобода, която е белег за технически прогрес.
Правата и свободите, които бяха толкова жизнено важни фактори при зараждането и в по-ранните етапи на индустриалното общество, отстъпват на по-висш стадий: те губят своята традиционна разумна основа и съдържание.
В степента, в която свободата от лишения, конкретната субстанция на цялата свобода, стават действителна възможност, свободите, които принадлежат на едно състояние на по-ниска производителност, губят своето предишно съдържание. Независимостта на мисълта, автономията на волята и правото на политическа опозиция са лишени от тяхната основна критическа функция в общество, което изглежда все по-способно да задоволява потребностите на индивидите чрез начина, по който е организирано. То може да изисква приемане на своите принципи и институции и да редуцира опозицията до равнището на дискусия и издигане на алтернативни политически линии вътре в статуквото.
Поради начина, по който е организирало своята технологическа база, съвременното индустриално общество има склонност да стане тоталитарно. Защото “тоталитарна” е не само една терористична политическа координация на обществото, но също така и една нетерористична икономико-техническа координация, която действа, като манипулира потребностите чрез неотменните интереси. По такъв начин тя предотвратява появата на ефективна опозиция срещу цялото. Тоталитаризъм се създава не само от специфичната форма на управление или партийно господство, но също така от специфичната система на производство и разпределение, която може в достатъчна степен да бъде съвместима с “плурализъм” на партии, вестници, “уравновесяващи се власти” и т.н.
Отличителната черта на развитото индустриално общество е ефективното задушаване на онези потребности, които изискват освобождение – освобождение също така от онова, което е толерантно и благоприятно, и удобно, - доколкото то подкрепя и опрощава разрушителната сила и репресивната функция на благоденстващото общество. Следователно социалната власт уточнява поразителната потребност от свръх производство и свръх потребление; потребността от затъпяване на труда там, където той повече не е действителна необходимост; потребността от системи за почивка, които смекчават и продължават това притъпяване; потребността да се поддържат такива измамни свободи като свободна конкуренция при регулирани цени, свободна преса, която се автоцензурира, свободен избор от търговските марки и джунджории.
При управлението на едно репресивно цяло свободата може да бъде превърната в могъщо средство за господство. Обхватът за избор, открит от индивида, не е решаващ фактор при определянето на степента на човешката свобода, а онова, което може да се избере и което се избира от индивида. Свободния избор на господари не премахва господарите или робите. Свободният избор всред едно широко разнообразие от стоки и услуги не означава свобода, ако тези стоки и услуги поддържат общественото управление върху живот на непосилен труд и страх – т.е., ако те поддържат отчуждението. А спонтанното възпроизводство на натрапените потребности неустановява автономията на волята, а само удовлетворява ефективността на властта.
Нашето подчертаване на дълбочината и ефикасността на тези лостове за управление е открито за възражението, че много надценяване индоктриниращата сила на “медиите” и че чрез самите тях хората боха усещали и задавалявали потребностите, които днес не са им наложени от горе. Възражението обаче пропуска същността на въпроса. Предварителната подготовка незапочва с масовото приложение на радиото и телевизията, а с централизацията на техния контрол. Хората навлизат в този стадий като предварително подготвени вместилища; решаващата разлика се състои в изглаждането на контраста (или конфликта) между дадените и възможните, между задоволените и незадоволените потребности. Следователно тъй нареченото изравняване на класовите различия разкрива своята идеологическа функция. Ако работникът и неговия шеф харесват една и съща телевизионна програма и посещават ени и същи курортни места, ако машинопистката е толкова привлекателно гримирана, колкото дъщерята на нейния работодател, ако негърът притежава кола “Кадилак”, ако те всички четат един и същ вестник, тогава тази асимилация не е показател за изчезването на класите, а степента, до която потребностите и удоволствията, които обслужват запазването на върхушката, се споделят от основното население.
Наистина в най-високо развитите области на съвременното общество трансплантирането на обществените в индивидулните потребности е толкова ефективо, че разликата между тях изглежда чисто теоритическа. Хората разпознават сами себе си в своите стоки; те намират душите си в своя автомобил, hi-fi уредба, дом, построен на различни нива, кухненски уреди. Самият механизъм, който свързва индивида с неговото общество се е променил, а обществената власт се оповава на новите потребности, които е създала.
www.marcuse.org
