The Future Is Unwritten, The Pen is in Our Hands

No Border Camp Bulgaria 2011

2011-07-15T00:55:00.001-07:00

Seth Faergolzia от DUFUS (Ню Йорк) @ Аларма Пънк Джаз

2011-05-23T01:55:00.000-07:00

Event of the year!

No Borders Initiative Bulgaria

2011-04-17T02:14:00.000-07:00

NO BORDER CAMP

2011-04-05T12:23:00.001-07:00

LIAR LIAR 2011

2011-03-25T03:45:00.000-07:00

"Потърси България"

2011-03-25T02:54:00.000-07:00

„Потърси България”

2011-03-03T10:02:00.000-08:00

Инициатива „Потърси България” на МВР, подкрепя популяризирането на вътрешния туризъм в България.

Duffy "Endlessly" 2010

2010-12-18T04:55:00.000-08:00

She made it again! Убийствен втори албум на Дъфи.

Те са..... WARPAINT

2010-11-04T02:05:00.000-07:00

Следващото голямо нещо за мен е . За тях вече се говори като за "новите кралици на ъндърграунда" и с основание. Има групи, които запомняш без да знаеш защо точно, нещо във въздуха..... меланхолични китари, хипнотичен вокал зад пост-пънк-нео-фолк ритъм..достатъчно нагазил в психеделия и shoegaze. И застанаха достойно върху NME за месец октомври 2010.

WARPAINT идват от Los Angeles събрани през 2004^[1]. Те са Emily Kokal (вокал/китара), Theresa Wayman (вокал/китара), Jenny Lee Lindberg (бас/вокал), и Stella Mozgawa (барабани/клавишни). Групата сменя много момичета, актрисата Shannyn Sossamon и настоящия китарист на Red Hot Chili Peppers - Josh Klinghoffer. Дебютното EP, Exquisite Corpse излиза през 2009, а цяла тава The Fool, на 25 октомври 2010.^[2]

Тук може да изтеглите:

Warpaint - Exquisite Corpse EP

http://soundweave.blogspot.com/2010/10/warpaint-exquisite-corpse-ep.html

Warpaint - The Fool [2010]

http://www.mediafire.com/?dfs6pyqwrkm4q12

Ще ги харесаш ако харесваш: Portishead, Cranes, Speck Mountain, Audrey, Black Heart Procession, Hindi Zahra, Beach House, Broadcast, Sonic Youth, Dum Dum Girls, Best Coast, Joanna Newsom, Wildbirds & Peacedrums

Официален уеб-сайт:
http://www.warpaintwarpaint.com/

Violation of freedom of speech and expression in Russia: current case Oleg Mavromati

2010-10-23T06:01:00.000-07:00

Violation of freedom of speech and expression in Russia: current case Oleg Mavromati

Raise a voice in support of freedom of speech and expression! Insist on dropping charges against artists and art-show organisers in Russia.

It seems that in Russia there is a regular violation of the basic human rights. No artist or art show organizer should be prosecuted and their right to freedom of expression should be respected and the criminal cases against them should be closed.

ACTION IS NEEDED NOW!

PETIТION

Please sign this petition for Oleg Mavromati and other Russian artists prosecuted under 282 article.

LETTERS OF SUPPORT
Please write letters of support for Mavromati to Boryana Dragoeva brrights@yahoo.com.

PRESS
Help spread the word! Copy to blogs and other media. Please write comments!

http://www.ipetitions.com/petition/olegmavromati/

Bryan Ferry - Olympia (2010)

2010-10-19T00:57:00.000-07:00

Легендарният Bryan Ferry се завръща със забележителен дебют за Astralwerks Records, новият студиен албум Olympia (ко-продуциран от Фери и Rhett Davies). Албумът включва участия на Nile Rodgers, David Gilmour, Groove Armada, Scissor Sisters, Marcus Miller, Flea, Mani (Primal Scream, ex Stone Roses) и Jonny Greenwood от Radiohead. "Olympia" прави и нещо друго забележително, тук са членовете на Roxy Music, освен Brian Eno, тук са Phil Manzanera, и Andy Mackay. Това е пъввият път когато работят заедно след албума на Roxy - For Your Pleasure от 1973! И да, на обложката на албума, е самата Кейт Мос.

Track List:

1. You Can Dance 4:28

2. Alphaville 4:25

3. Heartache By Numbers 4:55

4. Me Oh My 4:40

5. Shameless 4:35

6. Song To The Siren 5:56

7. No Face, No Name, No Number 4:40

8. BF Bass (Ode To Olympia) 4:09

9. Reason Or Rhyme 6:51

10.Tender Is The Night 4:34

СВАЛЯНЕ:

http://www.freshwap.net/music/350363-bryan-ferry-olympia-2010.html

Linkin Park - A Thousand Suns 2010

2010-10-05T06:30:00.000-07:00

За кратък коментар за този албум направо ще цитирам сходното заглавието на албума на титаните Killing Joke от 1986г. - Brighter than a Thousand Suns! Brighter.....! Заглавието на албума е познато от Brighter than a Thousand Suns: A Personal History of the Atomic Scientists, книгата на Robert Jungk от 1958г и знаменитото изказване на Роберт Опенхаймер, бащата на атомната бомба, който той взима от санскритския оригинал на Bhagavad Gita: "If the radiance of a thousand suns were to burst at once into the sky, that would be like the splendor of the mighty one,".

Страхотен албум от Linkin Park без съмнение, един от тези, които ме впечатлиха през 2010г. Концептуален и политически сериозен, това е най-доброто, което групата е правила като текстове и послания. В това отношение не е изненада, защото е тематично надграждане и добро продължение на албума Minutes to Midnight (2007). В музикално отношение това отвява всички "подобни" групи, за мен това е нов жанр! Албумът се фокусира върху атомното безумие, войните, и мрачното технологично бъдеще пред човечеството. Ето какво казва Майк Шинода за албума: "On this record, the concepts blend human ideas with technology [...] Human fears, your fear of what's going to happen in the world, the music kind of references that".

Албумът е различен от всичко, което сте чули от Linkin Park или някой друг по този въпрос. Най-добрият начин да го опиша и все още на светлинни години от опита на действителното слушане - това е "The Fragile" среща "Achtung Baby". Все пак, това е по-скоро като саундтрак към спасението от Апокалипсиса, отколкото нещо друго.

A Thousand Suns дълбоко разглежда загубата, живота и любовта в пространство и възраст, с много Blade Runner подход. "The Requiem" и "The Radiance" дават началото на пътуването със зловещо елегантен клавир. Глас на робот заявява: "God save us".

Обединявам интротата с реалните парчета, защото така всъщност трябва да се възприема албума.

1.The Requiem/The Radiance - перфектното интро! Говори Роберт Опенхаймер, създателят на атомната бомба:

We knew the world would not be the same. Two people laughed, two people cried. Most people were silent. I remembered the line from the Hindu scripture The Bhagavad-Gita; Vishnu is trying to persuade the Prince That he should do his duty And to impress him Takes on his multi-armed form and says, 'Now I am become Death, the destroyer of worlds.' ...I suppose we all thought that, One way or another.

2.Burning In The Skies - една от фаворите ми в албума, напомня ми U2 от периода на Zooropa - POP експериментите. Мелодично и красиво.

3.Empty Spaces/When They Come For Me -Просто Try to catch up mothafuka!

4.Robot Boy - много поп звучене в добрия смисъл на думата, една от песните, които няма да оставят равнодушни дай-хард феновете на групата.....защото няма да им хареса. Тук дори приликите с бой-бандите са много.

5.Jornada Del Muerto - (Journey of the Dead), страхотна мелодия! Майк Шинода говори на японски!

6.Waiting For The End - източна мелодия и не само заради акустичния, шамански барабанен тътен. Напевен вокал, характерен за племенните шамани.

7.Blackout - не ми допада, защото агресията и не пасва на епичните настроения на албума.

8.Wretches And Kings - Шинода в акция! Започва с реч на Mario Savio и следват убийствено тежки, невротични и хаотични скречове на Joe Hahn, една от най-запомнящите се песни в албума. Дори в началото си помислих как са поканили Чък Ди от Public Enemy, за да направят заедно отговора на Bring The Noise. Епохално парче! После приятно се поласках от попадението си, след като прочетох случайно какво казва Шинода за това парче:

"There is a homage to Chuck D on there. It's probably the most hip-hop song on the record and one of the most aggressive...Public Enemy were very three-dimensional with their records because although they seemed political, there was a whole lot of other stuff going on in there too. It made me think how three-dimensional I wanted our record to be without imitating them of course, and show where we were at creatively."[10]

9.Wisdom, Justice, And Love/Iridescent - любимата ми част от албума. Независимо дали е роботизираната реч на Мартин Лутър Кинг(http://www.americanrhetoric.com/speeches/mlkatimetobreaksilence.htm) и прехода с финното пиано към "Iridescent" Linkin Park се променят играта. За мен отново U2 асоциации от последния им албум.

10.Fallout/The Catalyst - Комбинацията е страхотна. Втората силна част в албума след Wretches And Kings и първи сингъл от албума.

11.The Messenger - финална акустика, Честър наистина пее със запазена марка. Най-бавната от целият албум.

Албума е драматичен и успешен обрат в съдбата на една група, които са били пратени в неизвестност, след като получават толкова лоши оценки за последния си албум. Разбира се, те винаги поддържаха стабилно ниво на популярност, но в музикално отношение бяха останали без лице. Критиките и за този вече са унищожителни, но и прекрасните усещания също. Вече прочетох коментари как LP са мъртви, това не е рок вече - това са One Republic влезли в Taco Bell -евтини, комерсиални и гадни, това е Muse & U2, да изхвърлят Рик Ръбин и да се върнат към Дон Гилмор....и т.н.

Дали продуцента Рик Рубин вкара вяра в тях, или те имаха вяра в "Рубин", най-накрая се е получило нещо близо до шедьовър. Поне за мен.

А през 2010г. да напишеш албум от бъдещето си е постижение. Докато слушах албума тези дни, гледах и "RepoMan" и антиутопичното бъдеще не ми изглеждаше вече толкова мрачно и необратимо.

ето едни критични ревюта, които аз поне не споделям

http://www.411mania.com/music/album_reviews/152998

Linkin Park – Wisdom, Justice and Love

“I come to this magnificent house of worship tonight because my conscience leaves me no other choice.

A true revolution of values will lay hands on the world order and say of war:«This way of settling differences is not just».This business of burning human beings with napalm,filling our nation’s homes with orphans and widows,

of injecting poisonous drugs of hateinto the veins of people normally humane,
sending men home from dark and bloody battlefields physically handicapped andpsychologically deranged, cannot be reconciled with wisdom, justice and love.” – Martin Luther King, Jr

http://en.wikipedia.org/wiki/A_Thousand_Suns

XOPA is coming.....

2010-09-22T11:13:00.000-07:00

U2 - 2010-09-06 - Истанбул, Турция

2010-09-20T04:19:00.000-07:00

U2 направиха зашеметяващ концерт пред близо 50 хиляди души в Истанбул, който тази година е столица на европейската култура. На Олимпийския стадион "Ататюрк" бяхме и невероятно много българи, както и хора от 28 други държави според организаторите.

На въртящата се на 360 градуса и висока 64 метра сцена за два часа групата изпълни общо 25 парчета. Точно в 21.45 часа групата тръгна към сцената, водени от бекстейджа до там от камери, което ги прожектираха на огромния екран, и това под звуците на интрото с което започва всеки техен лайв от тура - "Space Oddity" на Дейвид Боуи. След серия класики, Боно покани на сцената турския интелектуалец с леви убеждения, певец, писател и композитор Зюлфу Ливанели - Ömer Zülfü Livaneli. Двамата изпълниха заедно част от Mothers Of The Disappeared и след това Ливанели изпя сам, своята невероятно популярна песен Yigidim Aslanim Burda Yatiyor, а хиляди екзалтирани, турски фенове пригласяха. Боно посвети MOTD на Fehmi Tosun, кюрдски работник и синдикален лидер, изчезнал безследно в Турция след задържане от властите през 1995г, и е един от знаковите случаи на политическо насилие и нарушаване на човешки права от милитаристичния режим в Турция. Предишната вечер, групата се срещна и разговаря с Hanim, вдовицата на Fehmi, който е споменат още в обложката на албума на U2 - POP от 1997г.

Това беше първият концерт на U2 в Истанбул и десетият от световното им турне до този момент.

Преди самият концерт U2 направиха спонтанен саундчек с Mothers Of The Disappeared, Return Of The Stingray Guitar, и най-изненадващо, Mercy. Mercy е неиздавана песен на U2, записана по време на сесиите за How To Dismantle An Atomic Bomb и се намира само в Интернет.

Mercy не я направиха на концерта, но пък Mothers Of The Disappeared беше новата песен за този тур и зае мястото на досега изпълняваната MLK и не е свирена на живо от 2 March 2006, от Vertigo tour, а и за първи път е свирена извън Южна Америка от 20 December 1987, и това беше 14-тото и изпълнение на живо изобщо.

New Year's Day и Ultra Violet не бяха в сетлиста в Атина, и сега смениха I Will Follow и Hold Me, Thrill Me, Kiss Me, Kill Me. Pride също беше в сетлиста както и в Атина и стана парче, което те правят в градове, в които не са свирили досега. Преди нея Боно се провикна "We pray for the new Turkey......"

Убийствен концерт! Силните моменти за мен бяха танцът на Боно с красиво момиче от публиката, изкарано на сцената от публиката на In A Little While. Боно каза след танца, че забравил да пита за нейното име, но пък изпя песента с думите "...in a turkish eyes...." и хората полудяха от възторг.

По време на "речта" към публиката, Боно спомена с благодарност името на Държавния министър и главен преговарящ с ЕС - Егемен Багъш, с който премина предишния ден моста над Босфора. И......секунди след това беше мощно освиркан от публиката, което го принуди да обясни "....добре, добре, няма да споменавам повече имена на политици"..... силен момент. Боно говори за връзката му Европа и Азия, като връзка-символ от миналото към бъдещето на стара Европа.

Боно: "It’s a beautiful bridge. It’s not just from Europe to Asia, not just from the religious to secular, but from the past to the future, from where Europe has been to where Europe needs to go."

Много трогателно и искрено, прозвуча и поздрава, който Ливанели отправи към Боно и U2, цитирайки стих от британския поет с ирландски корени Arthur William Edgar O'Shaughnessy - "We are the music makers, we are the dreamers of dreams" ....."Welcome Bono, welcome to Istanbul, welcome friends to Turkey"

Sunday Bloody Sunday групата посвети за каузата на Палестина, за иранската опозиция. Walk On отново беше посветена на лидерката на демократичната опозиция в Бирма (Мианмар) - Aung San Suu Kyi, която се намира под домашен арест от 20 години. Преди One, отново от огромния екран видяхме и чухме силните думи на отец Дезмънд Туту, призоваващ за солидарност и помощ със страните от Третия Свят. На One не мога да опиша какво се случи с публиката.

За Ultraviolet, песен от албума Achtung Baby, Боно излезе по сако с пришите на ръкавите лазери.

Боно закри концерта с думите, “Let’s not make it so long before we come back” преди да завършат с последната песен - “Moment of Surrender.

U2 - 2010-09-06 - Istanbul, Turkey (Audience rec mp3@192)

Intro - Space Oddity (на тази песен на David Bowie групата излезе на сцената)

01. Return Of The Stingray Guitar
02. Beautiful Day / Always Forever Now
03. New Year's Day
04. Get On Your Boots
05. Magnificent
06. Mysterious Ways / My Sweet Lord
07. Elevation
08. Until The End Of The World
09. I Still Haven't Found What I'm Looking For
10. Pride (In The Name Of Love)
11. In A Little While
12. Miss Sarajevo
13. City Of Blinding Lights
14. Vertigo / с цитат от великата песен на Undertones - "Teenage Kicks"
15. I'll Go Crazy If I Don't Go Crazy Tonight / Discothèque / John I'm Only Dancing
16. Sunday Bloody Sunday / Get Up Stand Up
17. Mothers Of The Disappeared
18. Yigidim Aslanim Burda Yatiyor
19. Walk On / You'll Never Walk Alone

БИС 1
20. One
21. Amazing Grace (snippet) / Where The Streets Have No Name

БИС 2

22. UltraViolet (Light My Way)

23. With Or Without You
24. Moment of Surrender

може да свалите буутлег запис от този лайв тук:

http://hotfile.com/dl/68238537/fbc9933/U2.2010-09-06.Istanbul.Macphisto.by.T.U.B.E.rar.html

"U2 профучаха като вятър през Босфора", разтръбиха всички турски медии на другия ден.......

we're anti-fascist, anti-racist, anti-violence, WE'RE AGAINST IGNORANCE - Joe Strummer

2010-08-24T00:56:00.000-07:00

'You gotta be able to go out there and do it for yourself.No one's gonna give it to you.''..- Joe Strummer

we're anti-fascist, anti-racist, anti-violence, WE'RE AGAINST IGNORANCE - Joe Strummer

The Men They Couldn't Hang

2010-08-01T00:38:00.000-07:00

The Men They Couldn't Hang – лондонска група, съчетаваща пънк-рок, традиционна келтска музика и традициите на пролетарската поезия.

Групата е сформирана в Лондон през 1984, когато участниците в Catch 22 Пол Саймъндс (китара, клавишни), Филип "Swill" Оджърс (вокал, китара) и неговия брат Джон Оджърс (ударни) се запознават с пеещия китарист Стефан Кашем. Към тях се присъединява и Шейн Брадли (бас, флейта), свиреща дотогава с Shane MacGowan, лидера на The Pogues, в неговата първа група The Nipple Erectors.

С успех излизат на няколко кънтри и пънк-фестивали, през 1984 групата пуска сингъла "The Green Fields of France", песен на Ерик Богла (автор на «And The Band Played Waltzing Matilda»). Фолк-пънк-балада, в нея «лирическия герой» който мислено беседва над кръстовете с войниците, загинали на фронта през Първата световна война, песента става инди-чарт хит. Джон Пил в своя списък за песен на годината («Festive 50») я поставя на 3-то място.

След година Елвис Костело подписва с тях чрез своя лейбъл Demon, където излиза и дебютния албум "The Night of a Thousand Candles". Сингъла от него, "Ironmasters" (композиция на Симъндс, в който се правят паралели между угнетените работници по време на индустриалната революция и вътрешната политиката на Маргарет Татчър), също влиза на 1-во място в Indie UK Charts. По радиото песента е пусната едва когато е махнат куплета: «… And oh, that iron bastard, she still gets her way» пряк намек за «желязната лейди»).

През 1985, подписват контракт с MCA, групата пуска втория албум "How Green Is The Valley" със синглите "Ghosts Of Cable Street" (за решаващата схватка на британските работници с фашистите на Освалд Мосли на Кейбъл-стрийт през 1936) и "Shirt Of Blue" (за стачката на британските миньори през 1984-1985). След издаването на албума Брадли напуска групата и отива да свири с Wreckless Eric. (Шейн МакГоуан нарича в нейна чест инструменталната композиция "Shanne Bradley", която излиза в сингъла "Fairytale Of New York" и после е включена в преиздадения албум ""If I Should Fall From Grace With God").

Брадли е заменена от басистта Рики МакГвайър (от UK Subs), който вече взима участие в работата по албума "Waiting For Bonaparte". И тук силни са парчетата с историческа тематика («The Colours» — за моряк по времето на наполеоновите войни, «The Crest» — за санитарите по време на Втората световна война). Както не е изненада песента «The Colours» е забранено по BBC заради куплета («You've Come Here To Watch Me Hang»), който цензурата свързва със събитията по това време в ЮАР.

През 1988 групата отново сменя издателя и се връща към Silvertone. Към нея се присъединява пианист/аккордионистта Ник Мур, с който записват два албума: "Silvertown" и "The Domino Club". Последния е с по-рок звучене, и по-малко фолк елементи.

През 1991 , след излизането на концертния албум "Alive, Alive-O", групата неочаквано се разпада. Събират се отново през 1996 году, но вече без барабанистта Джон Оджърс, който отива като роуди при Therapy?. Групата с успех свири и до днес, записват нови албуми, правят концерти и остават живи класици на и една от най-влиятелните групи в английския фолк-пънк.

Дискография:
1985 — "The Night of a Thousand Candles"

1986 — "How Green Is The Valley"

1988 — "Waiting For Bonaparte"

1989 — "Silvertown"

1990 — "Domino Club"

1991 — "Alive, Alive-O" (live)

1996 — "Never Born To Follow"

1997 — "Big Six Pack"

1998 — "Majestic Grill: The Best of the Men They Couldn't Hang"

1999 — "The Mud, The Blood And The Beer (Best Of, Volume 2)"

2003 — "The Cherry Red Jukebox"

2005 — "Smugglers and Bounty Hunters" (live)

2007 — "Demos and Rarities Volume 1"

Официален сайт: http://www.tmtch.net/

Въобще The Men They Couldn't Hang, остават малко незаслужено в сянката на The Pogues, макар че са една от най-важните групи за фолк-пънк течението, която вдъхновява много по-нови банди. Но както се казва пиянските изцепки на Шейн МаКгоън са по-интересни от скромните пичове от The Men They Couldn't Hang.

In Case of Fire Do Not Use Elevator - Use ХАСПЕЛ

2010-05-18T00:52:00.001-07:00

In Case of Fire Do Not Use Elevator Signs - Use Социален център "Хаспел"

Свобода за Волкан Севинч!

2010-02-07T05:45:00.000-08:00

Свобода за Волкан Севинч!

Ако вместо да танцува беше чела...

2010-01-16T01:03:00.000-08:00

София Сити Стрийтс

2010-01-11T07:10:00.000-08:00

Челюстно-лицев Капитализъм

2009-12-14T10:35:00.000-08:00

Така трябва да изглежда Капитализма! Градивна йерархия в снимки.

Културно Уметнички Работници

2009-12-07T01:05:00.000-08:00

Поздравяваме всички български неонацисти с настъпващите празници и отстъпващите мозъци.

Национални Изроди 2009

2009-06-21T03:25:00.000-07:00

"Купуването и продаването на гласове е престъпление, ако не се прави с парите на СИС Индъстрис и Винпром Пещера"
Димитър Дъбов, касиерчето с черното тефтерче

копирай и не спирай!
колажист: Black Brother

Визии и стратегии за бъдещето

2009-06-10T00:53:00.000-07:00

Какво искам аз? Какво искат хората около мен – приятели, съмишленици, роднини? Какво искат българите? Какво искат хората по света?

Искам да се премахне злоупотребата с власт във всичките и форми, всеки да живее в мир със себе си и околните и ако това е невъзможно, то да не прекрачва границите на свободата на другите. Предполагам, че има едни базови, справедливи положения, които биха удовлетворили всички разумни хора. “Българите” незнам какво искат, не мисля че има такава обобщаваща категория като “българите”, за да има колективни индентичностти. Хората искат различни неща, въпросът е какво биха искали при друг тип ценностна система – респективно обществено устройство?

Чии живот искам да променя – моя, на тези около мен, на мислещите като мен, на българите, на ощетените, на всички по света? Коя част от този стремеж е реалистична?

Единственото реалистично начало е да започнеш промяната от себе си. По-скоро бих представял други алтернативи и модели на поведение, и мислене, които да пропангадират нагледно друг тип комуникация между хората. Когато тези принципи бъдат възприети като естествени, водещи към по-пълноценен живот, те биха оформили нови общностти-групи вътре в съществуващаща система – когато тези групи се разрастват, системата ще остъпва.

Какъв е минимума от съмишленици, необходими за осъществяването на
желаните и необходими промени - аз сам, малка група на пълно
единомислие, широка партийна организация, мрежа от много сравнително самостоятелни групи, голяма част от населението на страната, голяма част от населението на света?

И аз смятам, че устойчивото развитие за действия е през личните, приятелски връзки в една група. Тъй като се стремим към нейерархични връзки – мрежовата система е най-реалистична и би запазила принципите, които отстояваме. Федериране на групи и колективи до по-глобални мащаби с хоризонтални отговорностти и права в тях. Това би сработило при изчистени връзки и начин на носене на отговорност в малките колективи, което по естествен път да се пренасят в по-големи групирания за решаване на мащабни проблеми и цели.

Причината за всяка форма на борба е някаква несправедливост или съвкупност от взаимосвързани несправедливости. Коя или кои несправедливости са фундаментални и са централна цел в борбата за промяна? В коя сфера се коренят тези неприемливи дефекти – социална, икономическа, идеологическа, етническа, религиозна, морална, културна, психологическа, биологична?

Няма изолирани сфери на несправедливост. Корените са в делегирането на власт и монополизиране на насилието от страна на оформящите се на база злоупотребата с власт елити. Борбата ще е постепенна и бавна. Основна цел би следвало да бъде отграничаване и разбиване на центровете на власта като социална база, а от друга страна възпитание в семейството в духа на една нова етика.

Какво мисля че обуславя обществените взаимоотношения, които пораждат тези несправедливости – икономически, социални или божии закони, които обществото следва като цяло? Или съвкупността от целенасочени и взаимосвързани индивидуални действия, които пораждат разпознаваеми шарки, мотиви и тенденции в социалната тъкан?

Всичко е стереотипи, които се възпроизвеждат на всяко ниво. Разбивай моделите като оспорваш всеки авторитет от позиция на рационалността на науката. Откъсването от системата трябва да бъде чрез възпитанието и образованието в частност – тогава биха се породили други форми на колективни отношения.

Смяташ ли, че хората, които са или ще бъдат обект на социалните
промени, за които се бориш, са по принцип tabula rasa, върху която социалната система, включително ти, са писали и могат да пишат какъвто и да е било начин на поведение? Или разбираш, че всички хора имат вродени биологични и психологически склонности, които силно детерминират и ограничават репертоара на морални ценности, културни наслагвания и приемливи начини на поведение, мироглед и борба, в които
те биха могли да бъдат въвлечени?

Психологията ни учи, че ние следваме преди всичко модели на поведение, които се възпроизвеждат от нас самите след това. Не можем да създадем нова серия човеци с нов софтуеър – това би било откровено близо до евгениката и до нацизма. Просто откъсването на все повече хора, чрез предлагане на алтернативи би стартирало процес на самообучение в нов тип поведение, което би породило всички други промени в човешката дейност – култура, икономика , образование, изкуство и тн.

Бих приел и реформистки действия ако те са междинно стъпало към голямата крайна цел – ново общественто устройство, спонтанно родено от нова ценностна система. Простички принципи, които биха се приемали без насилие над личността. Свобода и зачитане на свободата на другите. Възприемане на хората като уникални индивидуалности с равни права, не равни качества, и зачитане на тези права въпреки възможността на едни да придобият предимства пред други.

Големият Турбо-Фолк Избор

2009-04-14T09:27:00.000-07:00

На 15 април стартира най-новото предаване на БНТ1 - „Големият избор". На 15, 22 и 29 април в праймтайма на БНТ1 ще се излъчат епизодите на реалитито. Финалът на „Големият избор" е на 6 май. Членове на журито, което ще изпитва кандидатите, ще са Сергей Станишев, Бойко Борисов, Меглена Кунева и Иван Костов.

Наградата за победителя е посещение в Брюксел, предоставена от Представителството на Европейската комисия в България. Младият лидер, когото зрителите на БНТ1 ще изберат, ще има възможност да се запознае с работата на европейските институции.

Това е положението.

И понеже към днешна дата съм свидетел едва на първите повеи на тази нескопосана диверсия, ще коментирам само рекламният клип.

Клип, като клип. Политик Айдъл Брадър На Кафе с Голяма Уста.

Ако не знаете, като музикален фон н атози клип е използвана една велика песен, на една велика група. Това е "Rock the Casbah" на The Clash. Под гласчето на Спас Кьосев се чува точно това.

Некадърни, неграмотни, безхаберни изработчици. Така става, когато си вкаран в играта БНТ-парички-сипе-в-приятелски-джобове, през задният вход.

Това е песен, написана от Джо Стръмър като отговор на забраната на рок музиката в Иран от режима. И против всякакви забрани изобщо, каквато беше, и е музиката на The Clash..... Да сложиш тази песен в едно възпроизвеждане на клишето, в едно гнусно издигане на "политичестото" в шоу, търсещо еталони в нищожествата, нарекли се "български, политически елит"......гнусно.

Единствената утеха за този бълвоч, е че иронията често се повтаря.

Това беше първата песен, излъчена по Armed Forces Radio по време на първата Война в Залива. И то заради идиотското схващане на тескта: "bombs between the minarets"......Ирония.

Когато Джо Стръмър чува коментари от "най-високо", че тази песен била написана за "американска бомба", която трябвало да бъде взривена над Ирак....през 1991г. Джо казва през сълзи:

"Hey, man, I never could think that a song of mine could be written as a death symbol on a fucking American bomb."

Днес съм сигурен, че Джо би казал нещо от рода на : "Не съм и помислял, че тази песен може да рекламира възпроизвеждане на политически елити в една олигархична, посттоталитарна държавица.....Фък Оф БНТ, свобода и автономия за хората."

"The King told the boogie-men 'you have to let that raga drop'"

Българска Нова Декорация

2009-04-02T12:59:00.000-07:00

От какво се страхува Владимир Дончев?

Лобирай трудно, когато си лайно мудно.

колажист: Black Brother

копирай и не спирай!

Херберт Маркузе

2009-02-01T01:44:00.000-08:00

Херберт Маркузе

“Едноизмерният Човек, изследвания върху идеологията на развитото ивдустриално общество”

Това е фантастична книга!! Препоръчвам я на всички. Издадена е у нас през 1997г. от издателство “Христо Ботев”.

Маркузе не е анархист, но анализите които прави са доста интересни от наша гледна точка.

Страхотно тълкуване на процесите в капиталистическата система на производство, на обществата и на глобализацията в нашето общество днес, а книгата е писана през 1964г.!!!! Доста преди Алвин Тофлър например…….

И събитията във Франция от 1968 и радикалните леви в Германия са били повлияни от този труд. Ето някои цитати от нея, които дори не са най-интересните…….

“В напредналата индустриална цивилизация господства една удобна, лека, приемлива и демократична несвобода, която е белег за технически прогрес.

Правата и свободите, които бяха толкова жизнено важни фактори при зараждането и в по-ранните етапи на индустриалното общество, отстъпват на по-висш стадий: те губят своята традиционна разумна основа и съдържание.

В степента, в която свободата от лишения, конкретната субстанция на цялата свобода, стават действителна възможност, свободите, които принадлежат на едно състояние на по-ниска производителност, губят своето предишно съдържание. Независимостта на мисълта, автономията на волята и правото на политическа опозиция са лишени от тяхната основна критическа функция в общество, което изглежда все по-способно да задоволява потребностите на индивидите чрез начина, по който е организирано. То може да изисква приемане на своите принципи и институции и да редуцира опозицията до равнището на дискусия и издигане на алтернативни политически линии вътре в статуквото.

Поради начина, по който е организирало своята технологическа база, съвременното индустриално общество има склонност да стане тоталитарно. Защото “тоталитарна” е не само една терористична политическа координация на обществото, но също така и една нетерористична икономико-техническа координация, която действа, като манипулира потребностите чрез неотменните интереси. По такъв начин тя предотвратява появата на ефективна опозиция срещу цялото. Тоталитаризъм се създава не само от специфичната форма на управление или партийно господство, но също така от специфичната система на производство и разпределение, която може в достатъчна степен да бъде съвместима с “плурализъм” на партии, вестници, “уравновесяващи се власти” и т.н.

Отличителната черта на развитото индустриално общество е ефективното задушаване на онези потребности, които изискват освобождение – освобождение също така от онова, което е толерантно и благоприятно, и удобно, - доколкото то подкрепя и опрощава разрушителната сила и репресивната функция на благоденстващото общество. Следователно социалната власт уточнява поразителната потребност от свръх производство и свръх потребление; потребността от затъпяване на труда там, където той повече не е действителна необходимост; потребността от системи за почивка, които смекчават и продължават това притъпяване; потребността да се поддържат такива измамни свободи като свободна конкуренция при регулирани цени, свободна преса, която се автоцензурира, свободен избор от търговските марки и джунджории.

При управлението на едно репресивно цяло свободата може да бъде превърната в могъщо средство за господство. Обхватът за избор, открит от индивида, не е решаващ фактор при определянето на степента на човешката свобода, а онова, което може да се избере и което се избира от индивида. Свободния избор на господари не премахва господарите или робите. Свободният избор всред едно широко разнообразие от стоки и услуги не означава свобода, ако тези стоки и услуги поддържат общественото управление върху живот на непосилен труд и страх – т.е., ако те поддържат отчуждението. А спонтанното възпроизводство на натрапените потребности неустановява автономията на волята, а само удовлетворява ефективността на властта.

Нашето подчертаване на дълбочината и ефикасността на тези лостове за управление е открито за възражението, че много надценяване индоктриниращата сила на “медиите” и че чрез самите тях хората боха усещали и задавалявали потребностите, които днес не са им наложени от горе. Възражението обаче пропуска същността на въпроса. Предварителната подготовка незапочва с масовото приложение на радиото и телевизията, а с централизацията на техния контрол. Хората навлизат в този стадий като предварително подготвени вместилища; решаващата разлика се състои в изглаждането на контраста (или конфликта) между дадените и възможните, между задоволените и незадоволените потребности. Следователно тъй нареченото изравняване на класовите различия разкрива своята идеологическа функция. Ако работникът и неговия шеф харесват една и съща телевизионна програма и посещават ени и същи курортни места, ако машинопистката е толкова привлекателно гримирана, колкото дъщерята на нейния работодател, ако негърът притежава кола “Кадилак”, ако те всички четат един и същ вестник, тогава тази асимилация не е показател за изчезването на класите, а степента, до която потребностите и удоволствията, които обслужват запазването на върхушката, се споделят от основното население.

Наистина в най-високо развитите области на съвременното общество трансплантирането на обществените в индивидулните потребности е толкова ефективо, че разликата между тях изглежда чисто теоритическа. Хората разпознават сами себе си в своите стоки; те намират душите си в своя автомобил, hi-fi уредба, дом, построен на различни нива, кухненски уреди. Самият механизъм, който свързва индивида с неговото общество се е променил, а обществената власт се оповава на новите потребности, които е създала.

Господстващите форми на социален контрол са технологически в един нов смисъл.”

www.marcuse.org

Виц на седмицата

2009-01-29T08:50:00.000-08:00

Георги Първанов:

Кирилската азбука е във фундамента на съвременната европейска цивилизация.

Темата за кирилицата е важна, защото до девети век в България е много силна във военно отношение, но с откриването на азбуката и развитието на културата идва нейният Златен век.

Колажист: Black Brother
Копирай и не спирай

Как да протестираме...част 2

2009-01-17T07:32:00.000-08:00

Съвети и тактики за войнствени активисти

При всички предстоящи големи протести е хубаво да се спазват определени съвети и тактики, с цел демонстрантите да бъдат подготвени за ответните действия на полицията и спец частите. Някои от тези съвети, обновени от “SLINGSHOT” са от Юли 1989г., първоначално публикувани за “Anarchist Day of Action” същата година, други са изпратени от канадци, които неотдавна протестираха срещу Световния конгрес за изпозване и добива на горива.

Какво да нося?

Най- важното, което препоръчваме е носенето на вода в бутилка за пръскане, за пиене и против газ / лютив спрей. Използувайте чантичка за кръст или раница, които няма да ви пречат в случай, че се налага да бягате. Кърпа-бандана или плат, за да крият вашето лице от снимки и сълзотворен газ. Ако времето е подходящо, водоустойчивите дрехи защитават кожата от лютивия спрей. Покривалата също са добри защото освен като предпазни средства могат да бъдат използувани за прикриване при бягство. Носете някои не-черни дрехи, които да облечете в случай, че трябва да се “смесите” с непротестиращи групи хора. Ако времето ще бъде горещо и слънчево, носете шапка и препарати за защита от слънце, така ще можете да останете по-дълго време на вън. Носете удобни обувки, подходящи за бягане. Не носете контактни лещи, бижута, дълга коса или каквото и да е, което ченгетата могат да сграбчат, или какъвто и да е продукт за кожа на маслена основа. Никога не носете наркотици или каквото и да е което може да ви създаде проблеми ако бъдете задържан. Никога не носете тефтерчета с адреси или друга важна информация. Противогазни маски, очила и каски могат да ви направят видима цел, но могат да бъдат и много полезни.

Събиране на компактни групи / Взимане на решения

Групите за афинитет са малки клетки за действие, обикновено от 6 – 12 човека - които споделят едно становища относно тактиките и организират себе си за максимална ефективност и защита. Най-добрите групи са съставени от хора с предварително изградени взаимоотношения, които се познават и се доверяват напълно един на друг. Решенията са (да се надяваме) направени демократично, лице в лице и бързо изпълнени на място. Често има разделение на задачите в групите за афинитет: някои пряко извършват акцията, други действат като наблюдателни постове, някои са в определени квартири в случай на проблеми при преследване и т.н. Говорейки за политика, тактики и процес на групиране, създаването на доверие и предварително упражняване на похвати помага, но и организирането на групата в нощта преди акцията е по-добро от нищо. Малките групи могат да се събират в по-големи блокове, и блоковете или отделни групи могат да излъчват представители за демократично взимане на решения при големи обединения на много групи. При хаотичи ситуации, групите могат да взимат решенията отделно, (за разлика от самото противопоставяне), и да се защитават индивидуално. Групи за афинитет с опит и идеи за дадената ситуация могат да взимат инициативата когато хората стоят наоколо и се чудят какво да правят в този момент.

Заключване като тактика

Заключванията са важно нововъведение при седящите протести, където ченгета просто пристигат и откарват хората. Заключването позволява хората да блокират зоната или разделителната линия по-дълго и по-ефективно, защото полицията трябва да отрязва хора от групата или да ги измъчва, за да ги отключи. Заключващите се използват U-ключалки или стоманени тръби с ключалки отвътре.

Изграждане на барикади

Спорен, но много ефективен начин при протести е изграждането на барикади по улиците. Това не винаги води до разрушения, (въпреки че може) и е най-добре да се прави като преграден блок при наличието на многобройни полицейски сили. Търсете алеи с много циментови саксии-кашпи. Достатъчни са двама или трима човека да избутат блоковете към средата на улицата и да гиобърнат. Три или четири са достатъчни напълно ще блокират голяма улица. По строежите също има много елементи подходящи за изграждане на стабилни барикади. Временните метални заграждения, захванати с вериги върху стоманена тръба са много ефикасни, защото можете да влачите цялото нещо накуп. Малки вестникарски павилиони, сергии, циментови кошчета за боклук, и други подобни градски предмети също са използваеми.

Мобилни тактики

Понякога блокадите и барикадите вършат работа, друг път те играят в полза на ченгетата. Работата на ченгетата е да опазват реда. Най-предпочитаното положение от началниците на полицията е когато те знаят къде са всички манифестанти и ги обградят. Това представлява налагане на контрол и ред. Положението е най-лошо за полицаите, когато те не са сигурни къде ще се покажат демонстрантите при всеки следващ път, и какво ще направят. Ако натискът е голям при блокада, понякога най-доброто нещо което да се направи е да се изпрати подвижна група или няколко блокове далеч, за да отклоняват ресурсите на полицията от натиска им срещу блокадата. Отворете втори фронт. Отворете много нови места през 5 минути, или толкова скоро, когато ченгета стигат до едното място, те да трябва да се местят към друго. Объркването ще продължава да блокира от радио каналите на полицията и може би ще спечелите време или удължите блокадата в решаващото местоположение. Ченгетата са организирани централно, и техните главни началници могат да се справят с толкова много ситуации само и единствено преди техните линии за комуникации, да се разпаднат.

“От-арестуване”

В хаотични ситуации на арест, където като брой манифестантите значително превъзхождат ченгетата, често е възможно да се "отарестуват" хора от групата, които са имали лошия късмет да бъдат сграбчени от ченгетата. Всеки случай е различен, но смятам тази опция като алтернатива за наблюдаващи приятели за семейство пленена. Ченгетата са тренирани да отстъпват и изоставят затворник, ако нещата излизат от контрол.

Сълзотворен Газ

Останете спокойни и концентрирани. Ако има вятър, газът може да бъде издухан надалеч бързо, така че не се паникьосвайте веднага. Използвайте кърпа, накисната с вода, witch hazel, оцет, или лимонов сок върху вашия нос и уста , за да може да дишате. Дръжте очи едва отворени или затворени докато газът се разсее. Ако газта е тежка, вървете спокойно, за да стигнете до чист въздух ако усещате задух. В Сиатъл, много блокади бяха удържани след като бяха обгазени, така че не винаги е необходимо да бягате от газа. Всеки трябва да решава индивидуално, какво и колко може да понесе организмът му!! Хвърлянето обратно на кутиите с газ е смело действие и изглежда героично, но бъдете внимателни да не ударите други манифестанти или да си изгорите ръката. Кутията може да изтине бързо след като падне, но и се загрява бързо-затова дебелите ръкавици помагат. Също, внимавайте да не се обгазите тежко самите вие, докато вдигате и хвърляте кутията. Преди да я вдигнете, вижте къде може да я хвърлите.

Лютив спрей

Ако намокри кожата ви, внимателно го избърсвайте. Не го разнасяйте по сухата кожа! Не търкайте очи и не докосвайте лицето си! Може да влезе във вашите очи часове по-късно ако вие миете ръце си и лицето, дори ако първоначално не ви е ударил в очите. Две идеи за третиране: (1) втрийте неорганично масло върху кожата. Веднага изтрийте всичко с втриване на алкохол. Маслата ловят химикалите, така сваляте всичко изцяло. (2) смесете 10% растително или минерално масло с вода и 1 супена лъжица течен сапун за вана. Нанесете сместа върху кожата и изплакнете с вода или с мокри кърпички.

П. Уингнът

Как да протестираме, когато срещу нас властта праща фашисти и полиция част 1

2009-01-17T07:20:00.004-08:00

Какво е Афинити група?

Групите за афинитет се състоят от 5 до 20 човека, които работят заедно автономно при преки действия или при друг вид акции. Можете да сформирате подобна група с вашите приятели, с хора от вашата общност, работното място, или организация. Групите за афинитет въвеждат не-пирамидалното взимане на решения и организация, и упълномощават самите участници в тях да предприемат успешни преки действия. Групите за афинитет позволяват на хората буквално да "бъдат" действието, което те искат да осъществят, давайки им пълната свобода и силата на самостоятелно взетите решения, присъща на всяка такава група. Групите за афинитет по своята същност са децентрализирани и не-йерархични, два основни принципа на анархистичната организация и действие. Моделът на група за афинитет е използван за първи път от анархистите в Испания в края на 19-ти, началото на 20-ти век, и е преоткрита отново за радикални, преки действие от анти-ядрени активисти през 70-те, които използваха децентрализирани не-насилствени директни действия, за да блокират пътища, окупират обществени места и разрушават "нормалния бизнес" на ядрените и военните корпорации в САЩ. Групите за афинитет имат дълго и интересно минало, дължащо много на испанските анархистите и работници и на радикалните активисти и анархисти днес, които използват групи за афинитет, не-йерархични структури, и консенсусно взимане на решения при преки действие и организиране.

Роли в група за афинитет

Има много роли, които принципно могат да се изпълняват. Те включват:

Медик – в дадена група за афинитет може да има някой, който е трениран медик за улични акции, който е наясно с различните медикаменти и възможните здравословни проблеми за времето на акцията.

Юридически наблюдател – ако на мястото все пак няма правни наблюдатели при акцията, може да бъде важно да има хора, които не са въвлечени пряко в действията, а да водят бележки за полицейското поведение и възможни нарушения на права на активисти.

Медия – ако планирате действия, които да привлекат медията, може човек в групата за афинитет да бъде упълномощен да говори пред медията и да действа като представител.

”Наблюдател на духа” - това е някой който поддържа духът на групата, чрез неща от първа необходимост: вода, съобщения, окуражаване чрез подхващане на песен или одобрителни възгласи. Това не е ключова роля, но може да бъде от полза особено при продължителни, целодневни акции, при които хората се уморяват или стават раздразнителни с течение на времето.

Трафик контрол - ако групата за афинитет се премества, може да бъде необходимо да има хора, които са упълномощени да спират колите при пресичания и да внимават за безопасността на хората на улицата.

Членове, поемащи риск от арест - това зависи от вида на непосредствените действия, които предприемате. Някои акции могат да изискват определен брой хора готови да бъдат задържани, или при някои моменти може да има полза от минимален брой арестувани. И при двата случая е важно да се знае кой извършва действието и предвижда евентуален арест.

Подкрепа при задържане - отново, това е само в случай ако имате група за афинитет, от която са били задържани хора. Този човек има цялата информация за контакт с арестуваните и ще отиде на място, в затворът, обсъжда и работи заедно с адвокатите, следи кой остава задържан, при какви обвинения и т. н.

Как да сформирате група за афинитет

Групата за афинитет може да бъде на база взаимовръзки между хора, които продължават години, като група от приятели и активисти, или може да бъде изградена чрез взаимодействие в рамките на седмица, базирана около единична акция. Във всички случаи е важно да се присъедините към група за афинитет, която е най-подходяща за вас и вашите интереси.

Ако оформяте група за афинитет във вашия град, намирайте приятели или познати- активисти, които имат сходни интереси, и така биха искали да извършват едни и същи акции. Също така, търсете хора, които биха желали да използват сходни тактики - ако искате да правите относително високо рискови седящи стачки със заключване, някой, който не иска да бъде в подобна ситуация може да откаже да бъде в конкретната група за афинитет. Този човек може да работи с медия или да бъде медик, но и това може да не бъде най-доброто ако се чувства напълно некомфортно при изпитани тактики на директно действие. Ако искате да се присъедините към група за афинитет при масови действия, първо разберете какви групи са отворени за нови членове и кои не. За много хора, групи за афинитет са основани на доверие, изграждано с години на приятелство и работа, и поради това те може да не желаят непознати хора в тяхната група. Веднъж разбрали кои групи за афинитет са отворени, потърсете тези, които имат идеи или тактика на действие, към която вие сте заинтересуван, например група за “Свободен Тибет” или пък група за блокади.

Какво може да прави групата за афинитет?

Всичко!!! Те могат да бъдат използувани за масови или по-ограничени действия. Групи за афинитет могат да бъдат използувани за да се свалли знаме, блокира път, осигурява подкрепа за други групи, да правят уличен театър, да блокират трафика карайки колела, организират седяща стачка на дърво, да се развали реклама на масивен билборд, да свири музика в група при радикални демонстрации и т.н. ... Може да има групи за афинитет, които приемат строго определени задачи при акции. Например, може да има група за афинитет свързана и изградена от медиците на улица, или група обединяваща тези, които носят храна и вода на хората на улиците. Това, което прави групите за афинитет толкова ефектни за действия, е че те могат да остават творчески и независими и да планират собственото си действие без организация или човек, диктуващи им какво може да бъде направено и какво не. Така има безкрайно много възможности какво една подобна група може да направи. Бъдете съзидателни и запомнете: прякото действие носи успех!

/следва/

www.rantcollective.org

Какво правят анархистите?

2009-01-10T04:16:00.000-08:00

“Когато хората се страхуват от правителството, има тирания. Когато правителството се страхува от хората, има свобода.”

Томас Пейн

Медиите обичат да представят анархистите погрешно, да ни превръщат в какви ли не примитиви – нихилисти-терористи, анти-технологични олигофрени, хулигани, които всяват хаос, маниакални вандали – дотолкова, че поне в американските медии “анархист” е обидна дума, която представлява неразумна, “екстремистка” гледна точка.

А вярно ли е това? Наистина ли сме всички тези лоши неща? За да разбереш за какво наистина се борят анархистите – тоест, да пренебрегнете медийните манипулации – трябва да погледнете отвъд карикатурата и да видите какво наистина правят анархистите.

Ще откриете, че анархистите много приличат на вас – хора, които работят всеки ден, почти винаги бедни (още не съм срещнал богат радикал). Разликата между анархистите и останалата част от обществото не е в нашето истинско отдаване на идеи като свободата, равенството, солидарността, децентрализацията, защитата на околната среда, пряката демокрация, кооперацията, общността и федерализма. Защото анархистите са наясно, че мнозинството хора също ценят повечето от тези неща.

По-скоро това, което отличава анархистите от останалата част от обществото е ударението, което поставяме върху преките действия за постигане на целите си. Ние смятаме, че преките действия са най-ефективното средство за социален протест, защото те дават силата в ръцете на обикновените хора, а не в ръцете на тези, които твърдят, че представляват интересите им.

Това е ключов компонент от анархисткия метод и е най-плашещото нещо за елита, който управлява нашето общество. Виждате ли, на тях им е удобно мнозинството от обществото да има пасивна, наблюдателска роля по отношение на това, което става. Те вярват силно в принципа за управление на общество “мълчанието е равно на съгласие” и често брутално се разправят с тези, които не мълчат.

Най-големият кошмар за тези, които управляват американското общество, е това, че мнозинството американци могат да се надигнат и да започнат да се разправят с това, което пряко им пречи – каквото и да е то. Американските лидери почитат демокрацията на теория, но на практика я отбягват. Просто казано, американското правителство се страхува от пряката демокрация, докато американските граждани ценят тази идея.

Преките действия в крайна сметка са пряка демокрация – прекия израз на народната воля, при отсъствието на посредници, които имат свои собствени цели.

Така че, да се върнем на въпроса – какво правят анархистите? По-уместният въпрос е кои неща са важни за вас? Най-вероятно някой анархист някъде работи по тези неща, докато аз пиша това. Това е простата красота на идеята: тя позволява на обикновените хора да се стремят към социална справедливост в своите собствени общества, без да разчитат на лидери или “представители”, които да решават какво да се прави и какво – не.

Но, за да дадем представа за някои области от пряк интерес за анархистите, по-долу можете да видите някои от нещата, които анархистите правят в момента. Още няколко забележки: този списък изобщо не е изчерпателен, ако вие се занимавате с нещо, което го няма в списъка, кажете ми и ще го добавя! И второ, мнозина анархисти посвещават времето си на повече от един от тези въпроси.

АЛТЕРНАТИВНА ЕНЕРГИЯ

Анархистите са против статуквото в енергопроизводството. Доминирани от невъзстановими фосилни горива и токсична ядрена мощ, ние не ценим тях, а чистите алтернативни енергийни източници – слънчевата, вятърната и хидроелектрическата сили. Друга причина, поради която ценим тези източници, е че те предлагат децентрализирана енергия на хората – което е добре за обикновените хора, днес зависими от централизираната електрическа система.

ПРАВА НА ЖИВОТНИТЕ

Анархистите се противопоставят на жестокостта към животните, особено в земеделската индустрия, но не само там, (а например и в случая на кожените облекла). Ние се противопоставяме на навлизането в последните останали девствени гори заради капиталистическото развитие. Ние насърчаваме органичните ферми, вместо заводите и кланиците на едро, типични за съвременния агробизнес.

Някои анархисти са вегетарианци или веган, някои още ядат месо, а други например ядат само риба. Анархистите са наясно с факта, че ние делим тази планета с други животински видове – ние не управляваме този свят, а го обитаваме заедно с другите създания. Освен това, ние сме наясно, че биологичното разнообразие е ключов компонент за нашето собствено оцеляване, и че капиталистическото избиване на видовете ще се върне към нас, и в дългосрочен план ще бъде в наш ущърб.

МЕДИИ “НАПРАВИ СИ САМ”

Анархистите насърчават медиите тип “направи си сам” в най-различните им форми като начин да се отделим от корпоративните, капиталистически медии. Това включва списания и брошури, както и независими масмедии (Direct Action Media Network и Indymedia са добри примери за това). Всичко, което предизвиква монопола на капиталистическите медии е стъпка в правилната посока.

ЗАЩИТА НА ЗЕМЯТА

Анархистите по принцип са про-екологично настроени и нашите преки действия са бич за корпорациите по целия свят. Ние насочваме вниманието към злоупотребата с околната среда от замърсители и производители и ги притискаме, за да сме сигурни, че злодеянията им не остават незабелязани. Това е трудна, но важна битка, защото корпорациите използват най-различни тактики, за да се борят с анархистите.

ПОЛИТИКА ЗА ПРЕХРАНАТА

Анархистите са наясно, че не недостигът на храна, а неравното й разпределяне води до световния глад. Разбираме, че докато капиталистически хранителни компании контролират разпределянето, милиони ще остават гладни. Освен това ние се противопоставяме на употребата на биотехнологии за създаването на “по-добри” хранителни продукти, тъй като виждаме това като особено престъпно от страна на корпорациите, тъй като описват храната, която ядем, като лично притежание.

ВЪПРОСИ ПО ПОЛА И РАСАТА

Анархистите са наясно, че човешките същества са един вид и в крайна сметка всички са братя и сестри. Противопоставяме се на всички форми на дискриминация и активно насочваме внимание към дискриминацията, когато я видим, и се стремим да се справяме с нея директно. Ние сме неуморни врагове на всички групи, обединени от омраза. Ние искаме солидарност, вместо разделение.

ИНТЕРНЕТ

Анархистите ценят Интернет като най-голямата анархистична институция към днешна дата. Оценяваме свободния израз на идеи и липсата (засега) на централна власт. Искаме повече хора да имат достъп до Интернет, за да демократизираме тази медия още повече. Ценим Мрежата като същински конкурент на монопола на корпоративните медии.

МИКРО РАДИО

Анархистите подкрепят микро-радиостанциите като обществена, местна медия, която изпълнява много от функциите на традиционните радиостанции, без да бъде корпоративна. Местните медии трябва да се насърчават повече отвсякога пред лицето на все по-голямата конгломерация на корпоративните медии.

СЪСЕДСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

Анархистите силно подкрепят местните организации – наясно сме, че анархизмът е единствено възможен в процъфтяващи общества, и влагаме енергията си в създаването на децентрализирана мрежа от анархисти. Наясно сме, че никоя (между)народна платформа не може да се отнася до всички възможни ситуации, така че обръщаме внимание на своите собствени общества и това как по-мащабните въпроси засягат нашите общества.

СТУДЕНТСКА ПОДКРЕПА

Анархистите са наясно, че студентите са сред най-мизерстващите хора в нашето общество, тъй като ги смятат или за неопитни, или за частна собственост, която не заслужава правата на възрастните. Опитваме се да помогнем на студентите да се организират, за да преследват своите собствени интереси и да настояват за правата си като човешки същества, и да им дадем истинско разбиране на техните способности чрез преки действия.

ПРОБЛЕМИ НА ТРАНСПОРТА

Анархистите подкрепят обществения и алтернативния транспорт като начини за справяне с много проблеми, включително замърсяването и разрастването на градовете. Ние подкрепяме премислянето на градовете по нов, по-съобразен с хората начин, и се опитваме да насочваме внимание към проблемите на транспорта.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Анархистите силно защитават профсъюзите и са наясно, че корпоративна Америка не е приятел на работещия човек. Ние насърчаваме инициативата на прякото оплакване, вместо през йерархията на профсъюза. Ние насърчаваме уволняването на шефовете. Ние сме наясно, че работното място е най-малко демократичната институция в обществото и искаме радикално да променим това положение.

--------------------------------------------------------------------------------

Това би трябвало да ви даде някаква представа какво всъщност целят анархистите. Много от тези проблеми се обсъждат от така наречените прогресивисти и либерали, сигурно сте забелязали. Това, което отличава анархистите е, че докато другите просто защитават тези неща, анархистите пряко се стремят към тях. Просто казано, ние не се доверяваме на някого да защитава нещо вместо нас – ние го правим сами.

Пример за това можем да дадем с околната среда: докато либералният Сиера Клуб или Грийнпийс сядат с корпоративните замърсители и сключват тайни сделки с тях – често в ущърб на околната среда – “Earth First!” активно се бори с корпорациите на полето и насочва нужното внимание към дадения проблем.

Надяваме се, че ще се присъедините към нас, макар че трябва да не забравяте, че ние не сме като другите политически организации – няма Партия на анархистите или нещо подобно. Ние сме популярно движение, представляваме много различни хора с много различни възгледи и идеи. Няма обща доктрина, освен отдадеността ни на обществената справедливост и преките действия. Смятаме, че това е нашият източник на сила – сила чрез разнообразие.

превод

Великата Българска Газова Диверсификация

2009-01-07T04:34:00.000-08:00

ВБГД - Една разработка на творчески колектив с ръководители, заслужил агент Гоце и Р. Овч

2009....ще има нов опит да ни пробутат хумана и памперси

2009-01-01T04:20:00.001-08:00

Да не припарваме до урните, да си върнем фурните!

Колажист: Black Brother
Копирай и не спирай!

Честита Новата 2009 - Рецептата за "Молотов" остава същата, а смехът над недоразуменията, наричани "политици" все по-безкомпромисен

2009-01-01T03:26:00.001-08:00

Уил Роджърс за Правителството и политиците

"Аз не измислям шеги. Аз просто наблюдавам политиците и съобщавам фактите."

"Всеки път когато се шегуват в Конгреса – това е закон и всеки път когато правят закон – това е шега."

"Никога не упреквайте представител на властта, че не прави нищо. Когато те не правят нищо, това означава, че не вредят на никого. Когато правят нещо, тогава наистина стават опасни."

"Бъдете благодарни, че не получаваме цялото Правителство за което плащаме."

"Бедата с истинските вицове, е че твърде често те биват избирани за депутати."

"Късата памет на Американските гласоподаватели е това, което държи нашите политици в офисите им."

"Колкото повече наблюдаваш политически живот, трябва да се съгласите, че всяка партия е по-скапана от другата. Тази, която не съществува, винаги изглежда най-добрата."

"Политиците говорят ежедневно за нещо, но никога не казват нещо."

"Бюджетът е митична торба с бобени зърна. Конгресът гласува митични зърна за нея, а след това се опитва да ги намери и извади от нея истински зърна."

"Ако някога инжектирате “истина” на политици, няма да имате политици повече."

"Времената се менят. Хората започнаха да възприемат комиците сериозно, а политиците на шега."

"Данъка върху общия доход е направил повече американци лъжци, отколкото голфът."

"Единствената разлика между данъците и смъртта е, че смъртта не винаги е толкова лош край."

"Не искам да се оплаквам, но винаги когато започва строеж на ново данъчно бюро, първото нещо, което удрят с чука съм аз.”

2009.....Action!...

2008-12-30T09:08:00.000-08:00

Ако съществува един призив, който трябва да изпишем върху знамето на нашия бунт; ако има едно възклицание на ярост и пробуждане, което трябва да изкрещим в пространството; ако има една кристална фраза, която трябва звънко да изковем върху наковалнята на най-суровата действителност, то в тези мрачни дни, тя единствено може да бъде: Действие! Вълната на международната реакция се надига със замайваща скорост. Тя заплашва да удави всички наши защитни сили пред болестта капитализъм.

Тази мрачна и кървава реакция, цинична и убийствена, садистична и покварена, започна атака с ясната представа за нашите цели, които тя трябва да стъпче, да унищожи, за да изличи и убие всяка клетка на съживлението. Навсякъде около нас, виждаме само блещукането на щиковете, огъня на пушките, затвори, широко отварящи се, за да ни погълнат и заровят живи, терорът заливащ всичко наоколо, кланета извършвани дори в най-отдалечените кътчета, нарушаване на човешки права, цинично хвърляни в лицето на всеки ... накратко, ние сме обградени от най-ужасна разруха и тирания.

Разбърквайки човешкия дух, бунтувайки се в този тъмен час, отмъщавайки за тези, които бяха смачкани под товара на варварството и буржоазната тирания ... това трябва да бъде дълг на всеки революционер, днес, утре, завинаги. Ние имаме на разположение хиляди оръжия, по-мощни от тези на пасивността, оръжия, които поставят магията и интелектът на индивида на наше разположение, ние просто трябва да се превъоръжим с изтънчена предпазливост, и всички предпазни мерки, да не се доверяваме дори на нашите собствени майки преди да постигнем нашата цел - Социална Революция.

Ние можем – и искаме - да смачкаме техните правила под мощния боздуган на нашия справедлив гняв, лавината на нашето въстание ще разбива и преобръща техния свят. Времето настъпи ... днес! Позволяваме си да се изправим яростно против всички стени на тиранията. Чрез нашите оръжия за защита, нека да изпишем "Действие!" на всички защитни валове на Държавата. Нека да оформим и влеем в кръвтта и във всяка наша фибра новото бунтовническо съзнание, което да поведе нашето достойнство. Със силата на цялото наше същество, нека да вдигнем факела на вярата, светлината на идеала и революционните добродетели, които за нашето движение бяха и винаги ще бъдат нашите най-големи надежди.

Да действаме! Да отмъстим за поробените, да освобождаваме тези, които са заплашени от всяка тирания ... и нека носим в съзнаниета си мисълта, че само чрез една дума може наистина да отдадем почит към падналите, към мъчениците, героите, и към нашия идеал ..думата е: Действие!

Северино Ди Джовани 1930

(от Green Anarchy #9, 2002)

Potior Visa est Periculosa Libertas Quieto Servitio

2008-12-27T09:31:00.000-08:00

Много коледно настроение ви пожелава колажист Black Brother

Копирай и не спирай!

Елате в Гърция, вашите деца вече са тук.

2008-12-27T09:29:00.000-08:00

Знанието е оръжие - да се въоръжим!

2008-12-26T10:18:00.000-08:00

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА АНАРХИЗМА

За нас би било невъзможно в такъв кратък текст да ви предадем множеството идеи, които анархизмът въплъщава.

Анархизмът е ново явление, нали?

Не. Идеята, че обикновените хора, подтиснатите, експлоатираните, не само са способни, но и имат правото да организират своя живот, е идея, стара като света. Това, което прави човек анархист е неговата решителност да отстоява този принцип в работата, която върши, във връзките, които има и в идеите, които защитава. Анархистите работят на принципа, че трябва да се борят за това, което позволява на повече хора да контролират собствения си живот.

Днес четох във вестника, че анархистите са терористи. Вярно ли е?

Ни най-малко. Всъщност анархистите са изцяло против ВСИЧКИ форми на тероризма, тъй като тероризма е безразборната употреба на насилие за сплашването и всяването на страх не само във “властите”, но и в обикновените хора, цивилните. Тероризмът е “принуда” в най-бруталния смисъл на думата, което е напълно анти-анархистично, тъй като анархистите са против всички форми на принуда, освен ако не е абсолютно задължителна, неизбежна.

Вярват ли анархистите в насилието?

Не, макар, че повечето анархисти вярват, че единственото оправдано насилие е насилието, което се използва в защита на личното или общественото тяло, например, против полицейски изстъпления. Анархистите рядко вярват, че насилието трябва да се използва като офанзивна мярка. Анархистите също така са против насилието, което се случва на срещи и протести... тъй като подобно насилие се упражнява от ПОЛИЦИЯТА.

Анархията цели хаос и безпорядък, нали?

Грешка. Така корпоративните медии и полицията искат да опишат анархизма. Но всъщност анархистите вярват в организацията и “реда” не по-малко от останалите групи, просто ние вярваме в РАЗЛИЧЕН ВИД организация (и не обичаме да използваме термина “ред”, за да я опишем), която върви отдолу нагоре и е егалитарна и прозрачна.

Гласуват ли анархистите?

И да, и не. Много анархисти гласуват, тъй като упражняват индивидуалната си природа. Но повечето анархисти отричат важността на това да изхабиш голямо количество енергия за избирането на даден кандидат на длъжност, която му дава власт над обикновените хора, това е контра-продуктивно, когато човек иска да покаже, чрез образование и примери, възможността хората сами да управляват живота си, колективно, без нужда от бюрократи и политици.

Анархистите нямат лидери и са против идеята за лидерство като цяло?

Не точно. Повечето анархисти не вярват, че не трябва да има лидери, а че ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ЛИДЕРИ, поне на теория. На практика, всички имаме шанс да се пробваме за ролята на “водачи”, например да учредим събрание, да говорим на пресконференция и т. н. По-формално, мнозина анархисти вярват, че лидерството трябва да се води до основата, от която произтича “властта” му.

Повечето анархисти са тесногръди и не участват в истинските борби за еманципация и освобождение?

Очевидно погрешно. Анархистите участват във всякакви видове движения и борби, от правата на бежанците през отменянето на затворите, през кампаниите за честна международна търговия, до опозицията против войните, като например бойкотират магазини, където се продават играчки-войници с пистолети.

Анархистите революционери ли са?

Да. Повечето анархисти вярват и се борят за социална революция, която да надмогне всички йерархии, не само подтисническата власт. Социалните взаимоотношения, продиктувани от капитализма, расизма и сексизма трябва да бъдат надвити и тогава ще се появи свят на безкрайните възможности (в пространството, открито от новата свобода).

Анархистите против технологията и индустрията ли са?

Очевидно не, щом тази статия е писана на компютър. Анархистите са първата политическа тенденция, която използва интернет като организационен инструмент за глобални демонстрации. Много анархисти вярват, че принципите на анархо-синдикализма са най-логичният начин за организиране на напреднала индустриална система като тази, която съществува в “свръхразвития” свят.

Анархистите анти-религиозни ли са?

Не съвсем. Много анархисти водят духовен живот, и вътре, и извън анархисткото “движение”. Ние също вярваме, но не в богове. Вярваме в добротата на хората, вместо в мита за “първородния грях”, който твърди, че сме родени зли и трябва – чрез някакъв мъжки или женски образ – да станем “просветлени”. Църквата е институция като всички останали, които притежават и упражняват власт над хората, и затова ние сме твърдо против нея.

За по-подробен текст: http://www.anarco-nyc.net/

Гърция, декември 2008 - едно ново начало, което надхвърля човешката воля за Свобода!

2008-12-24T09:21:00.000-08:00

Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието. Аристотел
Приятелят на всички е ничий приятел. Ариситотел
Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини. Аристотел
Достойнството на силата е в яснотата. Аристотел
Живота изисква движение. Аристотел
Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. Аристотел
Мъдростта е най-точната наука. Аристотел
Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир. Аристотел
Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие. Аристотел
О, приятели мои! На света няма приятели! Аристотел
Познанието започва от почудата. Аристотел
Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността. Аристотел
Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите. Аристотел
Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното. Аристотел
Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Аристотел
Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага. Аристотел

Посвещавам тези колажи на всички, които са на предните линии. Това е война, война за Бъдещето и тя тепърва започва. Големите битки предстоят, огньовете, които ще озарят сивото небе над мегаполисите още не са се разгорели.....но вече имаме искрата на гнева. Както пеят Чумбауамба - "Нищо не изгаря от само себе си, всеки пожар има нужда от малко помощ."

Давай Гърция, давай за всички нас, които идваме и ще ви следваме!

Голямото Пушене

2008-12-15T13:34:00.001-08:00

колажист: Black Brother
Копирай и не спирай!

Поглед към анархисткото движение в Гърция

2008-12-15T11:44:00.001-08:00

"Борбата на паметта срещу забравата е борба срещу властта. Същността на социалните борби се изправя срещу държавата, отвъд желанието на статистиката да изкривява тяхното значение и да отрича тяхното съществуване, развивано търпеливо: много пъти те са яростни и опозиционни, разнородни и безкомпромисни, давайки отражение през вековете на непрекъснатата борба на вродения човешки стремеж към свобода, срещу всяка форма на експлоатация и принуда. Социалните борби никога не са спирали и продължават да разочароват всички тези, които искат да изопачат човешката природата и да наложат някаква форма на власт и тирания. Без значение какви маски носеха те до момента, тяхната същност е една. Терор, подтискане, насилствени репресии срещу човешките стремежи. Но те никога не са били способни да постигнат пълно социално съгласие с техните планове. Бунтове, понастоящем навсякъде по нашата планета, възпрепятстват тези планове и демонстрират същината на човешкото съществуване. Властимащите пристъпиха към действия, приканващи към смирение, създавайки закони, правила, норми, рамки на поведение подтискащи съзидателността на свободния човек, експлоатирайки и изсмуквайки нашата енергия, за да узаконяват надмощието си, разрушавайки нашата хармонична връзка с природата. Те продължават да извършват своите престъпления против хората, чрез още по-кошмарни кроежи, (контрол над всяка форма на живот, или "живот" ако предпочитате в обществото, през използването на технологични чудовища и усилията да омайват и промиват същината на човешкото съществуване и да го превръщат в поддатлива глина). Това допринася за обезсилването и отчуждаването, създадени от медията, стерилизираните и изкривени познания, преподавани в училищата навсякъде, медията служеща за пропаганда срещу семейството и просперитета, отдалечавайки хората от това, което те наистина трябва да знаят, заедно с цялото предаване на безполезна информация, увещавайки хората да бъдат доволни, оцеляващи от платено робство и консумиращи стоки и зрелища.Това, което те кръщават като история са едни от най-големите лъжи, които систематично скриват бунтовете и моментите на свобода и неподчинение, представяйки всичко което се е случило до момента като следствие на компромиси, политика и дипломация." - преведено от листовка, издадена през септември 2001г. от гръцката анархистка група, "Обратно на улиците". Вероятно няма да бъркате ако казвате, че гръцкото анархистко движение е едно от най-радикалните в целия свят, сравнено с многото други регионални движения, (включително и тук в САЩ) изглеждащи почти либерални и реформаторски. В това има истина поради няколко причини: първо, думата "анархист" е гръцка дума, и действително, желанието за истинска свобода изглежда дълбоко, дълбоко е проникнало в кръвта на този народ. Гърция също е родното място на "демокрацията" и съвременната държава, които са исторически доказано две от най-ефективните форми на социален контрол измисляни някога. Освен това, корените на монолитната технототалност, която ние наричаме западна цивилизация могат да бъдат проследени обратно до Гърция, така че движенията на силна съпротива, които щяха да се зародят там, за да поддържат хармоничното равновесие на природната сила (хаоса) само изглеждат естествени. Общата политическа атмосфера в Гърция, както и на повечето европейски страни, е доста по-различна от тази в САЩ.

Някои хора ще погледнат на вас недоверчиво за възприемането ви на анархизма. Това не значи, че те трябва да се съгласят. Гърците демонстрират много политически влияния, включвайки анархисти, теократи, сталинисти, социалдемократи и фашисти. Това е така, защото социалната апатия и егоцентричния индивидуализъм, които са толкова проникващи в нашата собствена култура на "анти-културата", е нещо много по-рядко срещано в Гърция, където от вас се очаква да избирате позиция и да имате някаква политическа идентичност. Управляващите в Гърция са добре осведомени за анархизма и той е разглеждан като много реална заплаха за тяхната власт. Движението в Гърция днес е най-силно в Атина и Солун, където е центрирано около добре поддържани скуотнати здания, използвани като социални центрове, един в Солун, и три в Атина (разбира се, доста е обобщено, казвайки, че движението е центрирано около тези физически местоположения: Те просто служат като важни организационни центрове. Ако движението беше наистина толкова централизирано, вече щеше да бъде не-съществуващо). Три алтернативни радиостанции в момента оперират в Атина, и очевидно доста добре. Да се намери анархистка литературата в Гърция е лесно. Книги и брошури от исторически за анархизма писатели, (Кропоткин, Беркман, Малатеста) са отпечатани от многото независими малки печатници в Гърция и разпространявани от улични продавачи в цялата страна. И накрая, има голямо разнообразие от анархистки и квази-анархистки вестници. Ето някои: “Exe’yersi” (Възстание) - месечен анархо-синдикалистки таблоид, който подкрепя про-революционната борба. “Ekto’s No’m” (Извън Закона) е по-разноороден анархистки месечник от Солун. “Алфа” е отдавна излизащ седмичен анархистки вестник и " Pirate’s tis Imiseli’nu " (Пиратите на полумесеца) - повлияно от ситиционалистите месечно списание, (творбите на ситиционалистите, и по-специално на Ги Дибор, са доста популярни в социалистките и анархистки кръгове в Гърция. След самоубийството му през декември 1994г., "Адио, Ги Дибор" е изписано със спрей в цяла Атина). Ударението на борбата в Гърция определено пада върху класовата или социалната война, но има и нарастващо припознаване на технологията и цивилизацията като инструменти на класовото подтисничество. Исторически, гръцките анархисти имат свой апогей по време на съпротивата срещу германската окупация през Втората световна война. Хиляди анархисти са били членове на левичарската коалиция EAM-ELAS (Национална народна армия за освобождение), които бяха базирани главно около по-големите градове.

Германците никога не са били способни да контролират реално вътрешната част на Гърция, и са били доволни просто да опазят трасето за доставки към войските в Северна Африка. EAM/ELAS имат някои забележителни военни победи при разрушаване му, най-прочутата от които е взривяването на железопътния виадуктна при Gorgopo’tamos. Движението което започва да се развива през 70-те, продължавайки до наши дни, е силно повлияно едновременно от германския и италиански автономизъм, без да имаме предвид въоръжената, обвита в мистика борба на групата Бадер-Майнхоф и Въоръжени ядра в Западна Германия, това влияние намира форма в бунта от 1973г. срещу военната хунта управляваща Гърция тогава. Анархистките нападателни групи, оформени в Атина в средата на 80-те, се специализират в опожаряването на полицейски коли. На 17-ти ноември, 1985г., когато полицейските сили за борба с масовите безредици преследват анархисти към традиционното им укрепления около площад “Екзархия”, яростната битка около мястото завършва със стрелба на ченгетата в гърба на 15 годишния анархист, Михалис Калцас. Това дава искрата за продължаване на борбата и окупацията на Университета по химия, след това и на Политехническия, и води до бунтове и демонстрации в много други градове. Започва нова вълна на репресии: анархисти са задържани и брутално бити, извършени са много обиски на къщи, всеки който изглежда "различно" е насилствено задържан от полицията по време на големите хайки по улиците. Това води до появата на въоръжени групи от анархисти, които осъществяват редица грабежи на банки и въоръжени конфронтации с полицейските сили. Например, “Група за борба с държавата” застрелва обществения прокурор на Атина, като отмъщение за тежките присъди срещу анархисти. В последваща престрелка с полицейските сили през май 1985г., в която загиват три ченгета, е убит анархиста Христос Тсотосовис. От самото начало 1998г. е огнена година за гръцката държава, с около 70 палежа, дело на различни анархистки групи. Редица събития, като арестът на Никос Мазиотис и решения на правителството засягащи икономиката, трудовия и образователния сектор, предоставят база за много огнени нощи. "Коктейлните партита" започват скоро след утрото на 13- ти януари, когато 27 годишния анархист Никос Мазиотис, е задържан в своя дом близо до Атина. Три пистолета, десет килограма експлозиви, детонатори и патрони са намерени в тази къща. В други нападения в още девет къщи в Атина, са задържани други 15 човека. Цялата операция на полицията е представена като мащабен удар върху гръцките въоръжени групи, като Мазиотис първоначално е свързан с "Борбата на революционния народ", въоръжена група с дълга история на бомбени атаки и убийства, които не са активни от 1995г., и новата "Въоръжено партизанско обединение ", група твърдяща, че носи отговорност за няколко атентата осъществени предишните две години. Опита за атентат за който се смята, че Мазиотис е обвинен, е този пред Министерството на промишлеността и развитието, станал на 6-ти декември, 1997г. Бомбата, която е поставена пред входа на зданието, не избухва защото е погрешно сглобена. Полицейските разследвания намерили отпечатъка на Мазиотис върху бомбата. Група, наричаща себе си "Градски партизани-анархисти",заявяват, че те носят отговорност за това действие, в поддръжка на селяните от Халкидики, северна Гърция, които се противопоставят на инсталацията на преработвателна линия за злато, притежание на TVX Gold (мултинационална корпорация), близо до техните села. След намиране отпечатъка на Мазиотис, полицията го поставя под наблюдение, с надежда за намиране на повече инкриминирани вече свидетели. Те решават да направят арестите три дни след двете бомбени атаки против даначно бюро и център за обработка на данни на Министерството на финансите. На 13-ти февруари, обширно изявление на Мазиотис е публикувано в гръцки всекидневник, където той обявява: "Аз съм анархист и целта ми е пълното премахване на държавата и капиталистическия режим и неговото заменяне от анти-авторитарни комуни. Единственото обвинение което аз ще приема, е това в подривна дейност, което е чест за мен. Ако свободата е престъпление в очите на моите врагове, тогава да, аз се съгласявам, че съм престъпник." После той продължава нататък, за да изясни разликата между трите вида политическо насилие: държавния тероризъм (най-масовия и добре организиран), революционния тероризъм (възприет от марксистки и сталинистки групи, които възпроизвеждат в тяхната организация структурите на държавата), и освободителното насилие. Действия за солидарност с Никос Мазиотис започват почти незабавно след неговия арест. На 27-ми януари, група назоваваща себе си "Революционна война", изгаря две коли собственост на Министерството на обществените работи. "Свобода за Никос Мазиотис и всички заложници държани от държавата", казват те в телефонно обаждане до атински вестник. Два дни по-късно, "Подпалвачи по съвест " поемат отговорността за изгарянето на 40 коли между 6-ти юни и 25-ти януари. Те посочват, че подпалват само избрани обекти принадлежащи на ченгета, големи компании, дипломати, и т.н. Съобщението завършва с думите: "Омраза-Насилие-Отмъщение. Извършете вашия акт на съпротива чрез насилие. Мир в Егейското море, война във всяко предградие. Свобода за Н. Мазиотис, С. Даперголас, Р. Каларемас, Г. Вясопулос и всички затворници. Революционни поздрави до всички бунтари.” Също и през 1998г., стратегията на опожаряване на коли на чужди политици, дипломати и други слуги на държавата, започва да придобива популярност сред анархистите бунтари. Това започва на 25-ти януари, когато две коли собственост на италианското посолство в Атина са изгорени. През март, "Анархистки патрул по пътищата" поема отговорност за палежа на две коли принадлежещи на “Градоустройство и публични работи”. До края на годината, над двеста коли са изгорени чрез подобни атаки. Този метод на действие продължава и до ден днешен в Гърция. Покрай продължаващите бунтове и конфронтациите при демонстрации (особено при протестите срещу Клинтън през 1999г.), когато банки, министерства, авто представителства и луксозни хотели са замеряни с камъни и подпалени, дело на 30 въоръжени анархистки групи около и в Атина.

Гръцкото анархистко движение не се колебае да се конфронтира с властта, и не губи време в атакуване на несъществени, косвени източници на тирания. Вместо това, най-обикновено е атакувана собственост на държавата, министерствата, даначни офиси, разнообразни структури на военната машина, банки, луксозни коли принадлежащи на чиновници и представители на управляващата класа. Всъщност, вие може да кажете, че палежите на банки, луксозни коли и други символи на буржоазния упадък са станали забавно развлечение за анархистите в Гърция. Една критика, която се отправя гласно относно движението в Гърция (от някой който е живял известно време там), е че войнствеността и интензивността на борбата там води до много преждевременно “прегаряне”, и следователно демографския обхват на движението там – във възрастови рамки общо взето е 17-25 години. Но това може би е добре, защото държи съпротивата гъвкава и жива, методите остават смели и дързки и движението остава изпълнено с настойчивост, гняв и младежка чистота в едно истинско въстание. Трябва много да се учим от положението в Гърция, но жизненоважно е ние да не изоставяме нашите мечти, увлечени от смелите действия на гръцките приятели. По-скоро, трябва да започваме да използваме техните тактики и стратегии тук, в истинското сърце на звяра, където определено трябва да засилваме нашата съпротива. Стига анализи, да продължим с неотдавнашните действия ...

Препечатано по-долу е само малка извадка на някои от действията, случили се в Гърция през 2001г. Далече от изчерпателност, толкова къс списък трябва да даде на нашите читатели добра представа как анархистката революция се води в Гърция.

4 април, 2001г.: автоматичните банкомати в клоновете на ABN AMBROBANK и HSBC в Холаргос са в пламъци. Отговорността е поета от групата “Anarhikes Omades Epithesis” (Анархистки нападателни групи), които казват палежите да се тълкуват като "приветствие до конференцията спонсорирана от “Еconomist” и посещението на Буш в Атина."
22-23 юли, 2001г.: Шест отделни атаки с палеж в Гърция през този период, всички в солидарност с убития италиански анархист Карло Джулиани: при “Екзархия”, (центъра на Атина) четири луксозни коли принадлежащи на телефонната компанията са оставени в пламъци. В “Галатси” (предградие на Атина), кола на италианското посолство е в пламъци. В “A. Параскеви”, (предградие на Атина), офис на Фиат е в пламъци. Също и офис на Алфа Ромео в същия район. Отговорността е поета, в обаждане до вестник, от групата “Pagosmiopieplemeni Antistasi” " (Глобална Съпротива), те казват: "почит към загиналите в Геноа, солидарност с борбата." В допълнение към тези действия, входа към главните офиси на ПАСОК (управляващата партия) в Атина е подпален. Отговорността е поета по-късно от групата “Omada Anarchikon” (Група анархисти), казвайки "това е начина по който ние реагираме на убийството на Карло Джулиани.”

25 юли, 2001г.: клоновете на Алфа Банк в Петралонаса са в огън. Никоя група не поема отговорност за това действие. Същата нощ, в град Волос, е направен опит за палеж срещу клоновете на Търговска банка. Отговорност за този предприет палеж е поета от групата “Autonomous Action” (Автономно действие) те казват: “борбата срещу държавата във всяка форма продължава, ченгетата са обвинените в Геноа.”

27 юли, 2001г.: входа към офисите на ПАСОК в Кукаки е подпален. Никой не поема отговорност за това действие.

17 ноември, 2001г.: Анархисти маршируват в памет на жертвите на военната хунта:

В Атина: сблъсъците между полицията и анархистите манифестанти са последвани от марш пред посолството на САЩ, за отбелязване годишнината на студентските бунтове от 1973г. помогнали за свалянето на военните от власт. на Гърция Около 10000 човека участват в годишния марш за почит към студентите убити в въстанието от 1973 което завършило с поражението на военната хунта следващата година. 23 човека загиват и стотици са ранени когато танкове и войници атакуват Политехническия Университет. Точния брой на убитите никога не е установен точно и някои източници твърдят, че са много повече. Похода тази година е воден от гръцката комунистическа партия, но бива бързо оглавен от местни анархистки групи, които хвърлят камъни и дървени кубчета по стотичите ченгета стоящи пред посолството на САЩ. Манифестанти изгарят американски флаг и издигат лозунги срещу американските действия в Афганистан. Посолството е във фокусът на марша заради поддръжката на хунтата, след като тя взима властта през 1967г. В подобен марш в Солун групи нападат банки и правителствени здания.

1-12 януари, 2002г.: големи демонстрации на анархисти разтърсват Политехниката в Атина, анархисти организират демонстрация. Целта е да бъде даден отпор срещу новите анти-"терористични" закони, репресии, войната в Афганистан. Анархисти и други радикали маршируват с транспаранти гласящи: "Демонстрация на съпротива и солидарност", "Против ограбването на нашите животи-солидарност с бунтът в Аржентина", "Ние всички сме чужденци и преподадени" и "Ченгета-свини-убийци". Около 300 човека участвуват през първия ден от протестите. На следващия ден около 800 души се събират пред Политехниката с лозунг гласящ: "Където съществува власт и сигурността отсъства-там мирише на човешко месо и съботаж на социалното съгласие". Поради засиленото присъствие на полицейски сили манифестантите избират да носят екипировка за самоотбрана докато маршируват около училището пеещи за класова война, солидарност със социалния бунт в Аржентина, солидарност с емигрантите и срещу репресиите на държавата. Демонстрацията свършва мирно при входа на Политехниката. В полунощ, анонимни радикали, въоръжени с камъни и коктейли Молотов, нападат полицейски микробус близо до главните офиси на ПАСОК. Същата нощ в Солун, маскирани активисти хвърлят Молотов по банка. Green Anarchy #8 / www.greenanarchy.org

Препоръчителна литература:

Кратка история на анархизма в Гърция (1848 - 1973)

Plotino Rhodakanaty: The Actions Of A Greek Anarchist In Mexico:

брошура за живота на Плотино Родаканати, гръцки анархист, учен и революционер, силно повлиян от Фурие и Прудон, който спомага за създаването на мексиканското анархистко движение през 1861г.

A-News: публикувано в Гърция, брощура отразяваща текущите преки действия и съпротивата в Гърция. Копия могат да се поръчат на адрес:

A-News c/o Anarchist Intervention P.O. Box 30557-10033 Athens Greece

превод LGB

За да разберем хората в Гърция...е нужно много повече

2008-12-15T11:39:00.001-08:00

Анархизмът в Гърция

декември 2007

Еволюцията на анархизма в Гърция показва поредица от исторически парадокси, които се дължат както на оскъдното историческо отразяване на събитията, така и на изкривяването или направо бъркането на историческите факти поради идеологически отклонения. Също така е много трудно да се проследят връзките на многобройните анархистки организации и групи по интереси в Гърция, тъй като много често те държат да останат анонимни. Важно е да се отбележи, че анархистите в Гърция излизат на повърхността в удобен момент, покриват известна идеологическа празнота в гръцката обществена и политическа сцена, но движението се характеризира с множество идейни тежнения и по-прикрити или по-явни разногласия. Въпреки това в няколко броя ще се опитаме да представим пъстрата мозайка на безвластническите движения на южните ни съседи, които имат както сходства и паралели с историята на анархизма в нашата страна, така и много своеобразни и твърде различни пътища към общата ни цел.

Корени и история

Ако си позволим да прескочим значението на стоика Зенон, който за мнозина изследователи, включително за Кропоткин, е най-видният изразител на анархисткия идеал от античната епоха, то първите безвластнически текстове в Гърция са публикувани към 1860 г.

Именно през този период се организират и първите анархистки акции в Атина. Доста неща са написани и публикувани от анархистите по това време и повечето от тези материали са дълбоко повлияни от дейността на европейските анархистки групи и организации. Всъщност гръцкият анархизъм се появява за първи път именно през последната четвърт на 19 век като резултат от тежките икономически и социални условия, от бедността и зависимостта на страната от европейския капитал, но също така и като следствие от проникването на революционни и радикални идеи от европейските страни.

Емануил Дадаоглу, търговец от Смирна, е може би един от първите влезли в досег с анархистките идеи по време на контактите си с италианските политически бежанци, пристигащи в Патра през 1849 година, спасявайки се от войната на двете Сицилии. Заедно с италианския анархист Амилкаре Киприани, основател на „Демократичния клуб”, двамата създават група и участват в революцията срещу крал Отон през 1862 година. Известно е, че двамата са построили барикада в района на Капникарея. От 1864 до 1867 година Дадаоглу живее в в района на Неапол, Италия и става член на Международната работническа асоциация, известна днес като Първия Интернационал. По това време Дадаоглу е последовател на идеите на Михаил Бакунин. Тогава се запознава с Мария Пантази, която практикува проституция и се превръща в негова дългогодишна спътница в живота. В края на 60-те години на 19 век, Дадаоглу се завръща в Гърция и през 1870 година умира. След неговата смърт Мария Пантази напуска Гърция и намира смъртта си заедно с хилядите други участници в Парижката комуна, покосени от роялистката гвардия.

Първата анрахистка публикация в Гърция може да бъде открита във всекиденвника „Светлина”, брой 334 от 3 септември 1861. Това е всъщност заглавната страница на вестника, а самият материал е озаглавен „Анархия”, част А, от анонимен автор. Всички вестници са конфискувани няколко часа след тяхната поява, следва жесток полицейски обиск, а собственикът на вестника е принуден да заклейми материала, поради което част Б остава непубликувана.

Няколко други движения могат да бъдат открити в Гърция през това време, като това на Йонийските острови, свързано с имената на поета и учения Микелис Ямвликсос (1844-1917) и Николаос (Никос) Конеменос (1832-1907). Ямвликсос учи в Берн, Швейцария, където се запознава с Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин, а след това се завръща в Кефалония, откъдето е родом. Той успява да публикува няколко материала.

Конеменос, който живее на остров Корфу, е един от първите в Гърция, използвали термина „комунизъм” и също така един от първите, започнали да говорят за правата на жените. През 1893 година той публикува книга на италиански, озаглавена Ladri ed omicidi (Крадци и убийци). Наскоро другарите от Гърция успяха да издадат подробна биография на Конеменос, която може да бъде намерена в броя на „Елефтериака кроника” (Безвластническа хроника) от ноември 2006.

Гръцкото анархистко движение започва да се развива интензивно по време на диктатурата на гръцката военна хунта, която управлява от 1967 до 1974 година. През 1973 г. първите гръцки анархисти след Втората световна война са сред главните действащи лица в студентското движение против хунтата. Анархисткото движение реално започва през този период и затова носи и своите отрицателни и положителни страни. Гръцките анархисти, след събитията от май 1968 г. във Франция, както и италианското автономистко движение опонират на анархо-синдикализма, като отстояват идеята за пряка класова война, изразена в улични боеве с полицията. По това време те са повлияни от класическия анархизъм на Бакунин и Кропоткин от една страна, но и от идеите на Ситуационисткия интернационал и автономисткия (антийерархичен) марксизъм от друга.

Гръцкото анархистко и автономистко движение става истински силно в края на 70-те години на 20 век, когато много хора от крайнолевите партии (които са доста силни след падането на хунтата) напускат своите политически партии или групи, разочаровани от авторитарността и централизма в тях, и намират себе си в безвластническите автономистки и анархистки организации.

Анархистите в Гърция избягват често да се наричат анархо-комунисти, за да не ги бъркат с Гръцката комунистическа партия, която от край време е явен и често жесток враг на безвластниците. Пример за това е анархисткото издателство „Διεθνείς Βιβλιοθήκη” („Международна библиотека”), което съществува от 1972 г. (още преди падането на хунтата), което публикува различни чужди книги и списания. В преводите на различните материали думата „комунизъм” винаги се заменя с „антиавторитаризъм”. Това е доста лошо решение, защото например организация като „Комунистическо движение” никога не е била комунистическа и още по-малко пък анархистка или либертарна.

През ноември 1973 г. група анархисти взема участие в народното въстание и окупирането на Политехническото училище в Атина, при което хунтата разстрелва мнозина студенти.

От 1974 г., когато пада военната диктатура, анархистките групи се появяват отново, но без да има яснота за конкретните тенденции, като преобладава смес от идеи и практики, повлияни от ситуационистите, събитията от 1968 г. във Франция, контракултурните движения от края на 60-те години и идеи от почти всички исторически тенденции в анархизма.

Голямото мнозинство от ангажираните в анархисткото движение хора по това време са студенти и ученици от гимназиите, както и малко на брой работнически групи, като „Групата на анархистките съвети” и „Групата на анархосиндикалистите”, които освен няколко листовки, малки брошури и ограничени акции, не оставят някаква традиция или перспектива.

Трябва да се отбележи също, че от падането на диктатурата до края на 70-те има много малко анархисти, които участват в опитите да се създаде автономно (независимо от политическите партии) работническо движение чрез формирането на базови съюзи във фабриките и няколкото работнически стачки извън традициите на официалните профсъюзи. Гръцката комунистическа партия (ГКП) успява да унищожи тези няколко опита, благодарение на своите силни структури в работническото движение по това време.

Това е причината за разочарованието на първата вълна гръцки анархисти и мнозинството от тях напускат движението постепенно, когато по същото време е сформирано от ПАСОК и първото социалистическо правителство на Гърция през 1980 година с подкрепата на Комунистическата партия. С това се слага практически край на „социалната война” от 70-те години.

Нова вълна от млади анархисти, много по–агресивни и революционно настроени от първото поколение, се появява в началото на 80-те. Някои изследователи дори твърдят, че именно от това поколение анархисти по-късно някои влизат в различни неанархистки крайнолеви терористични групи като например Революционната терористична организация „17 ноември”.

През годините 1982–1983 има опит да бъде създадена анархистка федерация на основата на синтеза (обединение на различните анархистки тенденции), но това остава по-скоро опит за критика на положението в страната, отколкото нещо практично с перспектива за бъдещето. Дотогава „Организационната платформа на всеобщия съюз на анархистите” на Аршинов не е преведена на гръцки. Преведена е единствено първата реакция на Енрико Малатеста относно тази програма. Преведена е и публикувана в първия брой на анархисткото списание „μαύρος ήλιος” („Черно слънце”) под името „Анархистка програма”.

През 80-те години са създадени няколко анархокомунистически групи. Най-известната от тях е „Група на анархокомунистите от Нова Смирна” – един от бедните квартали в южна Атина, населен с потомци на бежанци от Мала Азия), която работи заедно с анархисткото издателство и книжарница „Ελεύθερος Τύπος” („Свободна преса”) и други в издването на сипсанието „Анархос”. Тази група публикува много листовки и участва в различни акции главно в своя собствен район и в централна Атина. Идеологически те са ориентирани към анархисткия комунизъм на Пьотр Кропоткин и идеите на Мъри Букчин.

Списанието „Анархос” в своя втори брой също декларира чиста анархокомунистическа позиция. То издава 5 броя между ноември 1983 и декември 1986 г.

През ноември 1987 г. някои от участниците в гореспоменатото списание, заедно с членове на Групата на анархокомунистите от Нова Смирна, започват издаването на бюлетин наречен „εκτροπή” („Диверсия”) с подзаглавие „За освобождаване на желанието. За анархокомунистическа перспектива”. От този бюлетин обаче е публикуван само един брой.

През 1986 г. се появява още една група ”Анархокомунистическа група на Ано Лиосия” – едно от крайно бедните работнически предградия в западна Атина. Фактически групата се състои от трима братя, които работят в строителството и са имали минали контакти или са били членове на Комунистическата партия. Те успяват да публикуват малък ксерокопиран бюлетин наречен „Αυτόνομη Δράση” (”Автономно действие”) и по същото време публикува листовки, плакати и други безвластнически материали. По-късно те си сътрудничат с анархистките, но не и анархокомунистически кръгове от други части на Атина и всички заедно публикуват „Автономно действие” като списание с повече читатели. Те успяват да издадат 5 броя в периода 1988–1991 г.

През годините анархисткото движение в Гърция (което не е само анархокомунистическо, тъй като разгледаните по-горе групи са само от това направление) като цяло се активизира. През 1985 и 1986 почти всеки ден се организират демонстрации и сблъсъци с полицията. Старият бохемски квартал на Атина „Екзархия” се превръща в център на анархистката дейност (такъв и до ден днешен) със своя специфична култура (за това ще пишем по-подробно в следващите броеве). През този период са убити анархистите Михалис Калтезас (1970–1985, само на 15 години) и Христос Цоцувис (? – 1985) и техните убийства предизвикват яростни бунтове в Атина и Солун. След убийството на полицай в Солун и окупацията на Химическия университет в Атина социалното напрежение в цялата страна отново избухва, но същевременно се ожесточават и репресиите срещу анархистите. Въпреки това анархисткото движение просъществува и продължава да организира демонстрации с хиляди участници, най-вече в Атина. Своеобразен пик в дейността на анархисткото движение през 80-те години е атаката на хотел „Каравела”, където се провежда конференция на крайнодесни европейски политически партии (между присъстващите е и Жан-Мари льо Пен) по време на анархистка демонстрация, а също така и публичното изгаряне на гръцкия национален флаг в центъра на Атина, като израз на съпротива срещу участието на националистически организации от Гърция в тази конференция.

С това дейността на непримиримото поколение гръцки анархисти от 80-те години започва постепенно да отшумява и дава път на нова вълна млади анархисти, които ясно заявяват своето присъствие и цели пред обществеността през лятото на 1991 г. в разгара на студентските и ученически бунтове.

Въпреки сериозната убеденост и честите позовавания на анархокомунизма и други подобни идеи, тези групи не се самоидентифицират с историческия документ „Организационна платформа на всеобщия съюз на анархистите” и според Федерацията на анархистите от Гърция не могат да бъдат идентифицирани като „чисти” анархокомунисти.

През 2002 г. един от бъдещите членове на Федерацията Димитри или Джеймс Сотрос превежда за първи път „Организационната платформа ва Всеобщия съюз на анархистите” на гръцки, но не я публикува веднага. През август същата година, заедно с другар от Пирея, решава да издаде отделна брошура с предговор, написан от втория другар. Тази дейност в крайна сметка се превръща в това, което е известно като „Федерация на анархиситите от Западна Гърция (която в момента се нарича Федерация на анархистите в Гърция). Те най-накрая издават „Платформата”, заедно с критиките, реакциите и въпросите от Малатеста, Махно, Аршинов и други. Този превод се превръща в книга, издадена през 2004 година.

Федерацията на анархистите от западна Гърция е създадена през август 2003. В нея членуват хора от градове в западна Гърция като Нафпактос, Дистомо, Агринио, Арта и Янина. Те имат също контакти в Атина и други градове. Повечето от членовете на федерацията сформират през годините Федерация на анархистите от Гърция (ФАГ), тъй като организацията се разраства. В Янина членове на ФАГ формират група, наречена „Щедрост” – това е анархистка студентска група и местна секция на „Антиавторитарно движение”.

ФАГ започва своята дейност главно на местно ниво, където повечето нейни членове живеят, работят и учат. Федерацията публикува своята обстойна брошура, която използва в борбата на местните хора от Астакос срещу рибопроизводителната индустрия, която довежда района до икономическа, социална и екологична катастрофа. Тази акция е до голяма степен е успешна – много местни хора я възприемат положително. Листовките, издадени от ФАГ, са написани на разбираем, прост език. Членове на ФАГ в Агринио откриват офис там, а други, в Патра, започват издаването на анархистки архив и също така започват местен бюлетин наречен „Мавра грамата” (Черни букви).

ESE (Безвластнически синдикален съюз) е единственият опит в съвременна Гърция за съдаване на анархосиндикалистко движение. Той е създаден през есента на 2003 година в Атина като анархосиндикалистка организация с амбициите да разпространи някои въпроси и идеи сред гръцкото работническо движение. В момента групата се състои от малки групи в Атина, Парос, Родос и Трикала и се опитва да установи контакти с подобни организации от други страни. Но съюзът симпатизира не на Международната работническа асоциация, а на International libertarian solidarity (Международна безвластническа солидарност), интернационал, считан от МРА за реформистки. Някои от неговите членове симпатизират също и на „Платформата” на Махно и Аршинов.

Антиавторитарно движение (трябва да се прави разлика между цялото наименование „Анархистко и антиавторитарно движение в Гърция” и конкретната организация „Антиавторитарно движение”, което на гръцки се изписва различно) е създадено през 2002 година с основна идея да подготви и участва в протестите срещу срещата на Европейския съюз през юни 2003 година в Солун. Подкрепени от близкото сътрудничество на групи и отделни личности от цяла Гърция, Антиавторитарно движение развива модела на децентрализацията, публикува своите възгледи, издава месечното издание „Вавилония”, участва в повечето от протестните събития, предшествали срещата на върха на ЕС, организира седмица на събития в Солун в окупирания Теологически факултет и подготвя присъствието на хиляди демонстранти на същото място. Най-накрая организаторите на протестите успяват да проникнат в „червената зона” в Мармарас и да организират протестите по улиците на Солун на следващия ден. След 2 години интензивна подготовка за срещата на ЕС повечето от участниците, които идват от различни анархистки и антиавторитарни групи”, решават да продължат дейността на Антиавторитарно движение като синтетична мрежа от групи във всички градове на Гърция, обединена от няколко основни принципа:

• антиавторитарен характер на групите в техния обхват на дейност и рамки на мислене;

• пряка демокрация в начина на взимане на решения;

• отказ от приемане на всякаква форма на власт;

В този смисъл Антиавторитарно движение е отворена мрежа от събрания, която може да приеме в своите структури хора и групи с различни идеолигически и организационни виждания, стига да приемат горните 3 принципа-минимум. •

(следва)

a-bg.net

Intro 2

2008-11-25T11:33:00.000-08:00

"Behind Our masks we are you, we want the things you want, but today, not tomorrow, we Think The Things You Think, but we act on them too. We run the same risks you run, but we'll be damned if we'll run them for nothing."

Intro.

2008-11-23T23:44:00.001-08:00

Ние сме авангардът на фантазията.

Където живеем ние, там е освободена територия, където фантазия се движи свободно във всички часове на денят, откъдето идват атаките и към окупираната територия. Нашата утопия е околна среда, която работи толкова добре, че ние можем да препускаме диви в нея.

Ние сме изпълнени с оптимизъм.

Ние сме бъдещето.

Ние сме всички нежелани.